За ''жицата''...славата... и гибелта!

Ох време е да изпадна в лирика, защото ми дойде в повече. Верно , че в повечето случай съм малко назад с информацията, ама все пак успявам някакси да наваксвам. По принцип не харесвам Slipknot, макар че имат тук таме добри песни. Ама оная вечер се натъкнах на новината, че басиста им е умрял от свръхдоза Морфин и ... ми стана тъпо. Колко типично...колко класическо, а? Музиката те поглъща...славата те замайва... парите се сипят...друсането за тебе е лесно достъпно...и накрая ПОЧТИ ВСИЧКИ от тях умират сами... като кучета... в хотелски стаи.
Смоубиват се или се надрусват до смърт и изстиват. Колко жалко...
Някъде някой беше казал една велика и известна мъдра мисъл...За да си рокаджия, трябва да живееш бързо и да умреш млад от наркотици или пиене. Или чисто и просто да се самоубиеш. Явно това е някаква странна карма, която следи неотлъчно музикантите. Странно защо се случва предимно на рокаджии и сие. Първият опит на Кърт да се самоубие се случва в хотел... без малко и той да влезе в листата на гътналите се сами и нещастни на върха на славата си в скъпарската си хотелска стая. Майкъл Хътчинс се прибира в хотела си... изважда си колана и решава да се обеси. Джими дъ Рев и той така... умрял в хотелската си стая по ''естествени'' според полицията причини. Колко по-естествена причина за рокаджия да умре, от това да се надруса безпаметно сам в хотела и да не разбере дори кога и защо си е заминал...
защото на 28 малко трудно би умрял от естествена смърт, както се опитаха да го изкарат. Хийт Леджър не беше музикант, но и той нямаше 30, пък... явно им харесва да посрещат бялата светлина в 6 звездни хотели. Наистина е класическо , не мислите ли?
А сега и Пол... (басиста на Слипнот)
Ми евала... само че наистина е тъжно. Защото някакси си го правят сами.
Елвис Пресли той поне прави изключение...верно, че се е надрусал като войвода и е умрял в собствения си кенеф, ама поне не е бил в хотел, а не е бил и сам. Тия наркотици...яко съкват.
Такъв ценен живот и емоционален като техните..не се дава на всеки, а те го пропиляват с лека ръка постоянно.

уви.
"Live fast, die young and leave a beautiful corpse" - рок`н`ролл максимата, нали така. Чувствам се странно афектирана от цялата тази работа. От тази предопределеност относно голям процент от рок музикантите. От гениите, дори.
особено от гениите. Когато си достатъчно брилянтен и можеш ясно да преценяваш хората и света около себе си, преценката хич не е сладка и светът става тежък за носене. И още причини, причини, причини....
Клуб 27, сещате ли се?
толкова много музиканти. Толкова млади. Кърт, Джим Морисън, Джанис Джоплин, Джими Хендрикс, Дейв Александър, Кристен Пфаф.
И не само 27. Да говорим като цяло за възрастта между 20 и 30 години.

И някакси изглежда естествено. Нали това е рокът? безразсъдство, наркотици. "We all die young".
Но не, вижте какво. Няма да тръгна да се изказвам в полза на самоубийствата (някои уж непредумишлени). Но когато не виждаш смисъл да продължиш, а го направиш само заради другите или защото са те убедили, че това е фаза, която минава и накрая се превърнеш във свадлив старец, който почива върху някогашните, отдавна забравени отломки от таланта си и вече не иска да знае какво е това музика....ами не, това не е правилно.
(хипотетична ситуация, знам)
И все пак ...
всички тези млади мъртъвци са флаг на младостта по някакъв начин. Афектират част от младото поколение, въздействат му. Биват идолизирани. И така нататък, знаете. Не, не е само защото са млади и защото смъртта им звучи толкова трагично, но това е част от цялото усещане.

казах много неща, а дори не знам какво казах. Само...трябва да допълня: отказах се да съдя музикантите, за които чувам, че са умрели от свръх доза /insert random drug/. Нека другите си го правят.