Щото ако чакам Дани да пусне, то ще отидат два века...така че, дами и господа, станете на крака и посрещнете
страхотните
чупещите стени
ехото на псайхиделика
Пинк Флойд.
:д„Пинк Флойд“ (на английски: Pink Floyd) е британска рок-група, известна със своите многопластови композиции, задълбочени текстове, звукови експерименти, интересни обложки и изпипани до съвършенство шоута. В чисто финасов аспект групата е един от най-успешните проекти в шоу-бизнеса.
1960-те :
Групата
Пинк Флойд, наричана отначало Пинк Флойд Саунд , първоначално се състои от
Боб Клоуз (соло китара),
Сид Барет (вокал, ритъм китара),
Ричард Райт (клавишни, вокал),
Роджър Уотърс (бас китара, вокал) и
Ник Мейсън (ударни), и е наречена в чест на двама блус музиканти,
Пинк Андерсън ) и
Флойд Каунсъл . В началото групата изпълнява кавъри на балади в стил ритъм-енд-блус, като напр.
Louie, Louie. Тъй като
Сид Барет започва да пише музика, повлияна повече от американския сърф рок (surf rock), психеделичен рок (psychedelic rock) и британската своенравност, хумор и литература, твърдо ориентираният към джаза
Клоуз напуска доста стабилната четворка, която остава в тази конфигурация за няколко години.
Звукът на групата се втвърдява до известна степен през 1968 г., когато китаристът
Дейвид Гилмор се присъединява към нея. През 1969 г.
Сид Барет получава психическо разстройство, дължащо се на продължителна употреба на халюциногенни средства (
особено ЛСД). Състоянието на
Барет става все по-малко предсказуемо, концертите на групата стават все по-несигурни и другите членове на групата просто спират да вземат
Барет на концертите, а
Уотърс и
Гилмър заемат мястото му на соло вокал.
Сид Барет написва повечето композиции за първия албум,
The Piper at the Gates of Dawn (1967), чието име е заимствано от книгата за деца на Кенет Грейъм
"Шумът на върбите" (и книгата, и албумът си заслужават да ги видите :р)но приносът му към втория,
A Saucerful of Secrets (1968), е малък, което кара групата да поеме в нова посока.
Със загубата на основния си автор на песни, групата се възприема като губеща фокуса и характерното си звучене:
следващият двоен албум
Ummagumma (част от който е записана на живо в рок-клуб Мадърс (Mothers) в Бирмингам през 1969) е смесица от записи на живо и необработени експериментални студийни записи, правени от членовете на групата, като всеки запис представлява солов проект и заема половин страна от плоча (жената на Мейсън дава своя не твърде успешен принос като флейтистка).
Албумът
Atom Heart Mother (1970) достига първо място в класациите на Великобритания. Днес
някои го считат за отживелица от психеделичния период, а
Гилмор го описва като звучене на група, „лутаща се на тъмно“
(аз не бих :Д )
Пинк Флойд издава албуми със саундтракове към няколко филма:
More The WallZabriskie Point La Carrera PanamericanaThe Committee La Vallée1970:Въпреки че групата изобщо не е ориентирана към издаване на хитове на сингли, нейната композиция
Money от постигналия солиден успех албум
Dark Side of the Moon (1973) достига първо място в класациите на САЩ, и което е по-важно, остава сред челните 100 за повече от десетилетие, като чупи много рекорди по пътя си и прави албума един от най-продаваните на всички времена.
Самият албум
Dark Side of the Moon е концептуален албум, разглеждащ теми като умопомрачение, невроза и слава, и който поради използването на новата 16-пистова записваща техника на студиото Аби Роуд и огромното време, отделено от инженер Алън Парсънс, налага нови стандарти за верността на възпроизвеждане на звука.
Албумът става източник и на упорита градска легенда, според която той е нещо като синхронизиран саундтрак към филма
Магьосникът от Оз (по-късно
Дейвид Гилмор отрича албумът да има нещо общо с филма).
Dark Side of the Moon и последвалите го три албума:
Wish You Were Here , Animals и The Wall често се смятат за върха на кариерата на Пинк Флойд. Първият от тези албуми,
Wish You Were Here, издаден през 1975, е в памет на
Сид Барет, а текстовете му и посрещнатото с критика инструментално изпълнение
Shine On You Crazy Diamond , както и класическата едноименна композиция, са свързани изключително с последствията от неговото психическо разстройство.
През 1977 г. и след издаването на албума
Animals музиката на групата все повече се подлага на критика от някои клонове на течението пънк рок, които я смятат за твърде вяла и претенциозна, с течение на времето изгубила простотата на ранния рокендрол. (що да се мъчим и да мислим, когато можем да си седим на дървото, нали)
Албумът
Animals съдържа доста дълги песни, обединени около тема, взета отчасти от
Животинска ферма на
Джордж Оруел, където са използвани свине, кучета и овце като алегории за съвременното общество.
Епичната рок опера
The Wall (1979), създадена главно от
Роджър Уотърс, предизвиква нов интерес към Пинк Флойд и носи възторжени критики за групата и още един хит – песента
Another Brick in the Wall .
Изключителната композиция
Comfortably Numb , неиздадена на сингъл (
и интересно, мразена и от Уотърс, и от Гилмор), става крайъгълен камък за радио плейлисти на класически и албумно ориентиран рок и до днес се смята за една от най-известните песни на групата. Тя е единствената песен от първите четири концептуални албума на Пинк Флойд, която се отделя с пауза от предходната и следващата песен.
Албумът става основа за шоу, което се представя на турне и което поглъща огромни средства и води до финансова загуба. По това време
Роджър Уотърс увеличава своето артистично влияние и затвърждава лидерското си място в групата, предизвиквайки чести конфликти с останалите членове и принуждавайки
Ричард Райт да напусне групата (той се връща за няколко концерта на живо, но срещу фиксирано възнаграждение и по този начин става единственият член на Пинк Флойд, който изкарва пари от шоуто
The Wall, защото останалите трябва да покриват прекалено големите разходи).
(кхъ)
1980-те През 1983 г. е издаден албумът
The Final Cut (нееднозначно заглавие, превеждано различно: „Последният удар“, „Краят“, „Последната рана“ и дори „Последен монтаж“!).
Тонът му е дори по-мрачен от този в The Wall. Албумът The Final Cut изследва отново много от темите на
The Wall, засяга актуални тогава събития и отразява гневното отношение на
Роджър Уотърс към участието на Великобритания във войната за Фолкландските острови, най-вече с композицията T
he Fletcher Memorial Home (, както и опасността и страха от ядрена война в композицията
Two Suns in the Sunset (обичам я тая песен).
Макар и издаден като албум на Пинк Флойд, проектът изцяло е доминиран от
Роджър Уотърс и става прототип за звука и формата на по-късните му солови проекти. Според стандартите на Пинк Флойд, албумът постига умерен успех и има един по-малък радио хит —
Not Now John .
След издаване на албума , членовете на групата поемат по самостоятелни пътища, като
Уотърс и Гилмор издават соло албуми.
През 1987 г. обаче
Гилмор се опитва да възроди групата с
Ник Мейсън.
Последва остър юридически спор с
Роджър Уотърс (който напуска групата през 1985 г.), но
Гилмор и Мейсън получават правото да издадат албум с името на Пинк Флойд (
Уотърс обаче получава правата върху някои традиционни за Пинк Флойд художествени средства и почти целия албум
The Wall).
Ричард Райт се присъединява отново към групата по време на записите на албума A
Momentary Lapse of Reason като студиен музикант на седмична заплата.
Ричард Райт е член на групата и при издаването на албума
The Division Bell през 1994 г. и последвалото го турне.
Последната записана песен от музикантите е
„High Hopes“ и неслучайно е сложена последна в списъка от песните.
Всички членове на Пинк Флойд издават соло албуми, които постигат различна степен на успех сред критиката и на пазара. Албумът
Amused To Death на
Роджър Уотърс е хвален изключително много.
Обща снимка- Мейсън, Барет, Уотърс, Райт и Гилмор.
<3
о, забравих....някои от любимите ми песни :
FlamingBikeVegetable manScarecrowMathilda motherShine on you, crazy diamondChildhood`s endBrain damageпреди малко написах "Drain damage" така че спирам с линковете.....
честита ни нова тема.
Индекс 
Последни снимки 
Сря Ное 24, 2010 11:49 am
