Приятелството

Имаше такава дискусия в един друг форум.
Всичко, каквото ви дойде наум....има ли истинско приятелство, какво е приятелството за вас, съществува ли такова до гроб...абсолютно каквото искате.

Част от моето мнение

"Тва, че има истинско приятелство, изобщо е въпрос извън подозрение. Не съм срещала човек без приятели. Ако нямаш приятели, какво имаш изобщо?
Аз лично спрях със термина "най-добра приятелка" в трети клас, - или в четвърти- започна да ми звучи твърде дискриминиращо. Наистина няма защо да имаш само ЕДИН най-близък приятел, може и така да се случи, но не е някакво задължително условие

Мненията
"Няма женска солидарност, няма женско приятелство"
са толкова глупави. Що да няма? Нито един мъж така и не успя да ми обясни.
: )
Аз пък няма нужда да обяснявам защо има, просто го има. Като тревата."

So : )

Добре. Ще ти кажа какво мисля за приятелите.
Приятели - има. Не мога да отрека. Но винаги...ВИНАГИ интереса е преди всичко. В едно приятелство... интереса е просто ВИНАГИ на първо място. И ако някой ти казва, че не е така... то той или е някакво по-висшо същество от човека или чисто и просто те лъже като дърт циганин.
Доверие... аз нямам доверие, макар че имам приятели. Имам приятели, но не очаквам нищо от тях.
Даже напротив... все повече се разочаровам от всички. И все повече спира просто да ми пука.
Преди години взимах приятелството много насериозно... имах си ''най-добра приятелка'', с която прекарахме 11 години от живота си неразделни и след това тя просто срещна някъв селяндур и вече 3 години не съм я чувала, нито виждала. Така че с ''голямото приятелство'' толкова. Приятелството в повечето случай е до тогава, докогато един от двамата не се уреди в живота. Или след като един човек, който считах за супер коректен приятел и за човек, на когото определено МИСЛЕХ, че мога да разчитам и да имам доверие...точно този човек тръгна с любовта на живота ми точно когато все още бавно умирах от агония по него... И си казах...на кого подяволите му пука? Щом на него му е добре и щом е уредил СЕБЕ СИ?! В такива ситуации приятелството губи всякаква тежест и значение.
Факт... да не кажете после, че съм черногледа. Просто факт :)
Единственото, което трябва да направиш е да спреш сляпо да се уповаваш на нечие безрезервно ''приятелство''. Абсолютно няма никакъв начин да не бъдеш разочарован накрая. Наивниците губят много...

Гледам какви ги пишеш....и си мисля "Песимизъмът идва с възрастта". :Дд
Няма да отричам, че всеки си гледа интереса. Да си човек означава да бъдеш егоист, в различна степен при всеки. Обаче на теб ти се е паднала наистина изгорялата половина на курабийката. Някои така и не стигат до там. Тук искам да приложа думите на едно момиче от един друг форум:д

Цитат :

Пра-дядо ми Георги, Бог да го прости, имаше имаше един най-добър и верен приятел още от детство. И до деня на смъртта му се чуваха и поддържаха връзка..

Просто въпросният дядо Георги и приятеля му (Пешо, може би) не са попаднали на обстоятелства, които да изискват ултиматуми и крайни решения. И са се запазили един друг до край- може би с илюзията, че съществува вечно приятелство. :Д

Ще говоря повече по темата след 50 години, когато имам повече факти на своя страна. :Д

Колко сте мъдри... Натрупали сте много житейски опит до сега, защото живеете на обратно.

DoReMi написа:

Колко сте мъдри... Натрупали сте много житейски опит до сега, защото живеете на обратно.

Кво ще рече на обратно и сигурен ли си, че ти си на право?

DoReMi написа:

Колко сте мъдри... Натрупали сте много житейски опит до сега, защото живеете на обратно.

Мноо` witty.
И аз не го разбрах това "наобратно" (една дума), така че чакам да ни просветлиш.

Родила си се като като стара баба и вместо да старееш се подмладяваш с времето. Когато си на 20 години вече си живяла 60 години и си натрупала богат житейски опит. Имаше един такъв филм преди няколко години.

Странният случай с Бенджамин Бътън.
А всъщност е точно обратното- аз съм супер голямо дете и всички казват, че изобщо не приличам по нищо на 18 годишна. Мисля, че и на 30 ще си бъда Питър Пан. Просто съм песимист (и реалист ) в доста случаи.
Обаче, както, надявам се, си разбрал от поста ми...
аз абсолютно вярвам в приятелството.

То е почти всичко. : )

има истинско приятелство, в абсолютния абсолютизъм на думата...няма вечно приятелство. понякога просто пътищата се разделят, а хората си мислят, че биват предавани и, че човекът не ти е бил приятел, а просто е гледал изгодата си, интересите си и т.н....според мен.