Как се запалихте?

Дано не дублирам съществуваща вече тема, но огледах и като че ли не видях. :Д
The title says it all.
Как се запалихте? На колко бяхте? Любов от пръв поглед ли беше?
При мене определено не, чух за пръв път Come as you are на 14 и си казах
"Ех, че симпатично, трябва да чуя повече от тази група"
и...забравих.
И просто ги подминах...
След доста седмици , не помня как, се натъкнах на Polly.
Този път се заех сериозно и прекарах половин ден в You tube.
Интервюта, лайфове, след това и филми (като About a son)
;d
Не беше любов от пръв поглед, обаче си е любов и половина.

Your turn! : )

Аз се запалих като бях на 12-13. Баща ми извади отнякъде някакъв техен пиратски диск със "дъ бест"и ги пусна на кака ми да ги чуе. Тя не хареса всички песни, ама на мене така ми се набиха в главата... И от тогава ги слушам, никога не съм "изпадала" в сигуация, в която да не ми се слушат. Колкото и да ми се мени настроението, Нирвана винаги мога да слушам и колкото и пъти да съм слушала песните им, винаги ми въздействат много силно...

Всъщност мисля, че има такъв въпрос във Нирвана въпросника, но ... айде прощавам ти
Tука поне по-обширно може да се говори по въпроса.
Аз винаги съм слушала Нирвана , малко или много. Както написаното по-горе и бащата беше довлякъл отнякъде някакви дискове на Нирвана, които бяха записвани не са били дори пиратски. Помня, че дори като малка не бях толкова зарибена по smells like teen spirit , отколкото по come as you are. На мен тя си ми бе първия истински фаворит. После вече се сдушихме с такава компания... и те нещата си станаха.

Мм и аз мисля че бях писала в подобна тема ...Иначе се зарибих от Rape me...Просто незнайно как някакво лайф изпълнение беше попаднало на компютъра ми :D oO..Доста странничко беше...След това чух Smells like teen spirit и естествено много ми хареса..Последваха Where did you sleep last night и The man who sold the word.Определено не беше любов от пръв поглед..В начало даже се дразнех на текстовете ..Викам си адската безсмислена музика :D ...Но след време реших че това всъщност е яко, защото текстовете не са конкретни и човек може да си ги интерпретира както си иска..Хайде да използваме някакво клише - "Можеш да откриеш себе си в тях"..И така нищо не подозираща здраво ми се набиха в главата и се зарибих...Просто имах нужда да се олицетворявам с дадена група..Преди ги слушах всеки ден, вече не мога..Даже да си призная доста рядко си ги пускам.Трябва ми някакъв специален случай да си ги пусна.Не мога да ги слушам просто така за фон примерно оО..

О, и аз не мога да си ги пусна само за фон. Просто защото когато си ги пусна, се концентрирам изключително върху тях и те от фон се превръщат във главна картина...
Само да кажа, че наистина завиждат на хората тук, чиито родители слушат Нирвана...моите не биха си го и помислили. Завиждам ви. От друга страна, чувствам се по-богата от тях : ))

Имах една приятелка дето ми пусна едно парче, иии адски много ми хареса (беше преди 4 години), звучаха ми различно и шумно..после аз си изтеглих дискографията, после си купих книгата, после влязох във форума и от тогава все така стоя...за мен бяха просто дифърънт, един отворен прозорец към нова мания (естествено успоредно с това слушах и други групи но те не бяха толкова звучни...с течение на времето дтигнах до по-извратени или по-хард групи затова сега имам този разнообразен стил- аз съм хамелеон-човек) Междувременно имах сдърпвания с тая приятелка защото нея я тикаха да слуша НИРВАНА а аз просто си я харесах .. и тя си помисли че като ми е пуснала парчето съм почнала да я копирам ... обясних, че това е музика и всеки може да я слуша..това че тя е показала нщ. на нкг. не означава че е Колумб юху?!...Таа така доста дълго и досадно стана...не е интересно като другите истории.

заради бившето ми гадже
накрая от тази връзка, ми остана само nirvana

Това беше a long long time ago.. До края на живота си ще съм признателна на братовчедка ми, че ме запозна с музиката на живота ми.. Това беше преди около десетина години, бях на 12-13 и въпреки, че съм отраснала с рок музика, представете си, в онзи период бях луда фенка на.. Backstreet Boys :D Тогава братовчедка ми пък се сдоби отнякъде с касетка на Nevermind (което си е доста интересно, защото тогава живеехме в малък град, където тази музика не е много разпространена) и постоянно ми говореше за някакъв тип, за който аз упорито вярвах, че се казва Къркобен.. как ми се е счуло това.. не ме питайте :D А аз постоянно я закачах за това колко беше луда по него ;)) Ех, сега като си ги спомням тези неща.. ми става едно мило.. :D Та постоянно ми буташе в носа обложката и онази снимка, на която са тримата и Кърт е показал един среден.. Съжалявам, че с такива подробности чак разказвам, но наистина се разчувствам като си спомням.. Та не знам точно в кой момент е станало, може би постепенно, но много бързо съм попаднала в този вихър, наречен Nirvana, от който няма измъкване! За щастие!! Може би.. спомням си един момент, в който си бях легнала вечерта и си слушах Nirvana на тъмно и си мислех за живота на Кърт, колко е бил труден и през какви гадости е минал, толкова ми беше мъчно, че се разплаках.. В един момент нещо ми просветна, изведнъж се сетих за Backstreet Boys, после си помислих за Nirvana, за Кърт, за живота му.. После пак те и пак Кърт.. Тогава такава злоба и яд ме хвана на тези лигави ухилени момченца, че ми идеше да си изпокъсам всичките им плакати, които имах на стената.. Това беше превратния момент, в който Nirvana буквално ги издухаха и оттогава Кърт не е напускал живота ми.. Ей че роман изписах! моля да ме извините ;)) Та оттогава започна едно постоянно и самонадграждащо се опознаване на групата, която постепенно се превърна в моя религия, и което и досега не е приключило..

P.S. За първи път видях надписа Nirvana години преди гореописаното начало, може би е прекалено да кажа, че съм била на 4-5 години, но спомена за впечатлението, което ми направи още тогава ясно ми се е набил в главата! Тогава не знаех какво значи и си правех някакви много странни асоциации, а странното е, че надписа беше в блока, в който години по-късно се преместих и в който и в момента живея.. Това да живееш в един град, да дойдеш за малко в друг град, да отидеш на гости в някакъв блок и за първи път в живота си да видиш надпис на групата, която по-късно ще се превърне в твоя религия.. Все повече започвам да се убеждавам, че няма случайности.. Едно малко, боядисано в зелено пространство между двете врати на асансьора, на което пишеше Nirvana..

anne_jonson , много красиво си го описала, грабна ме разказа ти :) Не се притеснявай,че е твърде дълъг, обичам изчерпателните постове...
Обаче пробуди някакви детски спомени в мен... горе долу идентични с твойте!
Спомням си и аз някакви такива неща когато бях малка...имам толкова много и толкова бегли спомени свързани с Нирвана, че не знам точно дори как да ги опиша...
Първия по-интересен и дори малко забавен спомен ми бе как.. всъщност аз живея в блок,моят град почти целият е само в блокове, и с моя блок са слепени още 4. Единия е залепен до нашия така, че от двата блока се получава ъгъл..и балконите ни с другия блок са непосредствено едни до други и просто е толкова лесно да видиш кой какво е прострял точно, кой какво прави и какво гледа по телевизията, че понякога дори се чува кой какво си говори...
И точно в този балкон, който беше срещу моя живее учителката ми по химия и физика в гимназията. Естествено когато бях съвсем малка на 4-5-6 въобще не знаех кой живее там и каква точно ще се окаже тя... ;D Тя явно имаше син , който беше някакъв супер чалнат горкия...личеше му отдалеч. И помня как на огромната черна саксия с цветя, която виси от парапета на почти всяка тераса в тия блокове с бяла боя беше написано с дебели букви ''NIRVANA'' и до надписа беше нарисувано човечето, което всички добре знаем... та самото име ''Нирвана'' от тези смътни детски години ми се беше набило в съзнанието, тъй като аз като малка обожавах да вися на терасата с часове и всеки ден се пулех в надписа, може би щото бях просто дете и човечето много ме впечатляваше... ;D Този надпис стои там до ден днес.
Имам и спомени от училището в нашия квартал. Имаме едно начално училище с огромен двор в моя квартал и там в този двор имаше една ламаринена каравана и отвън беше цялата изписана и издраскана със спрейове. Отвътре винаги се чуваше smells like teen spirit и излизаха винаги някакви пичове, които мязаха на хипита... БОЖЕ КОЛКО Е БИЛО ЯКО В МОЯ ГРАД ПРЕДИ...дееееъм! Помня, че тая каравана никой нормален човек не смееше да влезне вътре... Но мен много ми беше интересна и много ме кефеше самата идея. Макар че съм била сууупер малка. Така и я отняма тази каравана, някъде я вдигнаха и я затриха от лицето на земята.
Третият ми по-ясен спомен бе как майка ми и баща ми си говореха за смъртта на Кърт когато бях малка. В интерес на истината имах късмет относно това какви са музикалните предпочитания на родителите ми. Слушаха яки работи и се интересуваха. Знаеха кво се случва по света (и у нас). Та и това го помня

right in two написа:

заради бившето ми гадже
накрая от тази връзка, ми остана само nirvana
[c

Mхм :) Колко познато!

anne_jonson написа:

Едно малко, боядисано в зелено пространство между двете врати на асансьора, на което пишеше Nirvana..

Така се появява съдбата- между двете врати на асансьора, театрално.
:р
И на мене ми хареса поста, накара ме да се замисля за най-най-най ранните ми Нирвана-спомени..

Бях във някакъв форум, например, за пръв път чух името "Нирвана" във голям спор за гръндж и пънк , който прерасна в спор кой е най-добрият албум на Нирвана. :Д
спорът ми беше забавен, но дори не се поинтересувах от групата. Да.

Една от първите снимки на Кърт, на която попаднах е от тези, най-разпространените и най-гадните, с тъжна муцуна и черен молив около очите.
Само лоши неща чувах за прочутия вокалист на Нирвана- малко ми остана напълно да се откажа от тях.

попаднах на Polly напълно случайно...
слушах Verse chorus verse с часове.
Откривах малко по малко...

изведнъж започнах да се възмущавам на това колко малко хора се интересуват от Нирвана и така нататък. :д

О, дни след като бях чула Come as you are попаднах на магазин със същото име...който се оказа най-обикновен бутик за дрехи, тъжно.

Цитат :

Имаме едно начално училище с огромен двор в моя квартал и там в този двор имаше една ламаринена каравана и отвън беше цялата изписана и издраскана със спрейове. Отвътре винаги се чуваше smells like teen spirit и излизаха винаги някакви пичове, които мязаха на хипита... БОЖЕ КОЛКО Е БИЛО ЯКО В МОЯ ГРАД ПРЕДИ...дееееъм!

Ехе, късметлийка си, че е имало такова нещо в твоя град, магията е била близо до тебе :Д Моето детство беше изцяло не-нирванизирано. Песни, надписи- нищо.

Ей хора, оправихте ми настроението за цяла вечер! Много готини неща разказахте и вие, винаги много се вълнувам, когато слушам (в случая чета;) истории за Nirvana, още повече когато са точно като тези, основани на лични впечатления и преживявания и никога няма да ми омръзне да слушам такива!! Всичко това ми е толкова скъпо, че дори едно-единствено изречение, свързано с тях ми оставя отпечатък.. Помня веднъж, когато си пишех по скайп с някакъв американец, който е бил на концерт на Nirvana! Еееей, не го оставих тоя човек на мира, не спрях да му досаждам да ми разказва, исках да знам и най-дребното нещо, което си спомня! За съжаление той нямаше много ясни спомени, а и май наистина му беше досадно ;) Иначе тук в София също веднъж попаднах на човек, който каза, че е бил на техен концерт! Е тогава направо щях да изперкам! Аз.. да стоя срещу човек, който е бил на концерт на Nirvana и да си говоря с него! Ааааа! Но и той не беше много словоохотлив, тц! Ех, защо не съм имала техния шанс..

MTV

Беше толкова отдавна, че дори не помня...

Имам чувството, че някъде другаде съм ви писал за това, но сега не ми се рови в другите теми, най-много да се повторя
Значи всичко стана не и без помощта на сестра ми (по-голяма е от мен с 4 години), през оставащата все по назад във времето (за съжаление) 1995 година. Беше някъде към средата на годината, защото си спомням че оставаше малко до приключване на учебната година (бях в ІV Клас) и една съученичка на сестра ми й беше казала да й дадем някаква празна аудиокасета, за да ни запише албум който обезателно трябва да чуем. Въпросният албум е Smash на The Offspring, но касетката която й дадохме беше 90 минутна (имаше някакви уроци по английски на нея ), а Smash e с продължителнос около 40 мин и момичето беше решило след него да ни запише и Nevermind (малко беше скастрила 1-2 песни, но нищо...) и така в един и същи ден чух и Nirvana и The Offspring, като и двата албума много ме изкефиха още на първото прослушване. В следващите седмици със сетра ми направо се скъсахме да слушаме въпросната касетка, която аз и до ден днешен ревниво си пазя.
В последствие започнах малко по малко да си намирам и други техни записи, първоначално повечето ги презаписвах - нямаше парички за друго, но после почнах и да си купувам албумите им - първоначално на аудиокасетки, а в по-ново време и на дискчета и така....

Колко яко...иска ми се и на мен да се бях запалила примерно преди 10 години? Само че съм нямала особено голям шанс, тъй като тогава съм била на 10

BlackHoleSun написа:

Колко яко...иска ми се и на мен да се бях запалила примерно преди 10 години? Само че съм нямала особено голям шанс, тъй като тогава съм била на 10

Ами аз тъкмо бях навършил 11, когато ни ги записаха
Но определено беше свързано и със шансът, можеше и да ни запишат само OFFSPRING - и тогава кой знае, можеше и да не си пишем тук

На мен ми се ще да имах родители/роднини/познати, каквото и да е, които да са Нирвана-фенове и да са били на техен концерт...
щях да си имам истории, как е било, кои са били песните, какво е казал Кърт, шегувал ли се е, как е изглеждал, може би щях да имам и снимки...и да, може би щях да се запаля по-рано.
Ама бх, от друга страна съм доволна, че съм стигнала сама до всичките си любими групи. :Д