Имам проблем с въображението...

Нека да започна отдалеч...
Баща ми е художник и от много малка съм израстнала сред бои, четки, платна и картини и прочее...явно наследствено съм му откраднала дарбата и откакто се помня рисуването ми е някаква страст. На моменти голяма, на моменти малка... според зависи. Но така или иначе си ми остава страст до ден днешен и ме вълнува в естеството си.
Забелязала съм обаче, че от малка имам голям проблем с въображението си...тоест. Просто не мога да рисувам без да гледам от нещо, не мога да си разръчкам въображението и ума, не мога да измисля какво да рисувам, не мога да си го представя и да го пресъздам. Това е супер гадно и винаги съм се чудила дали може да се отприщи, да се открехне и да се промени това нещо, или просто като го нямам-го нямам?
Много ми е интересно...знам, че има тук таме тук по някой, който се занимава също с рисуване или изкуство като цяло, а изкуството във всяка сфера изисква въображение..нали на това се основава всичко...

Току-що четох статия за раждането на идеи. Едно от правилата гласеше : "Идеите не трябва да се чакат,трябва да се придизвикват." Или просто казано,отиваш в парка например и наблюдаваш,докато не ти хрумне нещо.Най-случайните ситуации предизвикват дадени чувства и мисли у нас,които ни вдъхновяват по различни начини.Не че те подтиквам да скочиш от прозореца,но алогичните на пръв поглед събития ни въздействат най-силно.

Интересна тема!И аз принципно когато рисувам нещо винаги ми се получава по-добре когато го гледам, защото винаги когато се опитвам да направя нещо което аз съм си го измислила е милиарди пъти по-трудно и в повечето случаи невъобразимо грешно.Това което се опитвам да кажа е, че това че ти се оттдава повече да рисуваш когато гледаш нещо не значи задължително, че не можеш да направиш нещо по въображение или пък че нямаш такова...Просто всеки е по-добър в едно от колкото в друго...
А щом трябва да предизвикваш въображението и вдъхновението при мен принципно става докато разглеждам картини или снимки и не намеря нещо което ми допада, някаква тема или нещо подобно и не ми се прииска да направя нещо подобно.

Понеже аз имам подобен проблем, ще ти предложа една идея.
Пускаш си песен, която ти харесва и е с много объркан и неразбираем текст..шантава, психарска, трудна, дори безсмислена...напоследък такива парчета се намират по-лесно...можеш дори да опиташ с Нирвана (:
Опитай не да разбереш смисъла на песента, а да си я представиш. Ако тези думи, които чуваш биха изглеждали по някакъв начин или на какви точно сцени биха се произнесли..как щеше да изглежда?
На този принцип е направен и мюзикъла за Pink Floyd The Wall. Филм, който изобразява няколко песни.
На мен ми е помогало няколко пъти, можеш да опиташ.