Фредерик Бегбеде

Този французин ми направи страшно впечателние.Случайно попаднах на книгата му Nouvelles sous ecstasy (Разкази под Екстази) и просто попаднах на най-страния автор евър... можеби защото ги е писал докато е друсан или пък по друга причина... нямам идея, но е готин.
Та ако искате направете си труда да я прочетете ... ще се сблъскате с типичния надрусан тип- глупави идеи, странни мисли и прозрения за света и каквото още откриете:)

Не съм чела до сега, но честно казано ме заинтригува. Ще опитам да намеря нещо (:

ПП: Цъкнах преди малко на биографията и книгографията му и видях, че той е писателят на "Любовта трае 3 години", с която съм се сблъсквала и сега ще я прочета.

харесвам Бегбеде.
има нещо отвъд егоцентризма му, меркантилността му, жаждата му за плът, хедонизма му, интелектуалната му арогантност и нихилизма му, май това е нещо е любов.
толкова градска и обикновена, че направо се разтапям. толкова е хубаво и сякаш толкова естествено в животите ни, че ми иде да се разплача.
той е един циничен французин, който обича и малко го е срам от това.
<3
няма начин просто да не го обожавам.

Скоро си купих последната му книжка- "Почивка в кома"...Прочетох я за един ден..Купих си я просто, защото беше единствената останала негова ..Вс друго беше разпродадено оО..Явно е доста популярен, въпреки че не го бях чувала (това може би говори само лошо за мен хаха )...Наистина има доста странен начин на писане, който или може да те отврати или да те грабне..При мене беше по-скоро второто, но трябва да прочета и други негови работи за това..Искам да се сдобия с "любовта трае 3 години", но не знам от къде ще я намеря ..Ех, тия хора вс разграбват :D :x

Ето и едно цитатче, дето много ми хареса :)

"На 16 години исках да завладея света, да бъда рок звезда, или кинозвезда, или велик писател, или президент на републиката, или да умра млад. На 25 вече съм се примирил - рокът е твърде сложен, киното е твърде затворено, великите писатели са твърде мъртви, републиката е твърде корумпирана и искам да умра възможно най-късно"

Ух, тема за Бегбеде и не съм писала.
Две думи:
шибан
гений.
Чела съм "любовта трае три години" и "разкази под екстази" и сега чета "windows on the world"
и да. Не знам какво да кажа за него, просто ше пусна втория/или първия беше/ разказ от разкази под екстази, който ми е любим.





Скука на летище "Роаси-Шарл-дьо-Гол"

Хлътна ли? Хлътна ли? Хлътналихлътналихлътнали? Коя сте вие? Защо си говорим с почти допрени лица? Наистина ли сте чела последнат ами книга? Можете ли да ми гарантирате, че не сънувам? Как е възможно устните ви да са толкова красиви и червени? Смятате ли, че е благоразумно да сте толкова сладка, да сте на двадесет и една години и да носите тениска размер XXXS? Давате ли си сметка какъв риск поемате, като ми правите комплименти с тия ваши толкова сини очи?

Защо оставям ръката ми да се поти във вашата? Защо коленете ви пробуждат у мен желание да измислям преходни глаголи? Всъшност колко е часът? И как ви е името ти? Искаш ли да се омъжите за мен? Би ли могла да ми кажеш къде се намираме сега? Какви са дражетата, които смучем? Защо лазерните лъчи пронизват пелената от втечнен въздух? За кого са бутилките шампанско, които съскат над главите ни? Колко време трябва, за да започнеш да съжаляваш, че си се родил на този свят? Знаеш ли, че имаш хубави очи, нали знаеш? Защо плачете? Кога ще ме целунеш? Искате ли още една водка? Кога ще се целунем пак? Защо спряхте да танцувате? Какви са тези хора? Твои приятели или мои врагове? Имаш ли нещо против да си свалиш пуловера? Колко деца искаш да имаш? Кои са любимите ти имена?

Какво ще правим сега? Защо да не излезем на въздух? Бън ли сме вече? У вас ли отиваме или у нас? Да спра ли такси? Значи предпочиташ да повървиш? Защо тръгнахме по "Шан-з-Елизе"? Смяташ ли, че сбъркахме, като си свалихме обувките и тръгнахме боси по асфалта? Дали може да се загрее лъжичка върху гроба на Незнайния воин? Имаш ли си гадже? Защо мисля същото като теб? Познаваш ли много хора, които произнасят едно и също нещо в един и същи момент? Това ченге какво се е вторачило в нас? Защо всички тези коли се въртят около Триумфалната арка? Защо не се приберат у дома? Колко време ще седим по средата на площад "Етоал" и ще си пускаме езици на два градуса над нулат, вместо да правим любов в леглото като всички други?

Смяташ ли, че постъпихме добре, като му откраднахме фуражката? Сигурна ли си , че ченгетата тичат по-бавно от нас? Твой ли е този мотор? Сигурна ли си, че ще можеш да караш в това състояние? Що не намалиш малко? Защо пое по околовръстното? Дали е разумно да се накланяш така настрани, когато вземеш завоите със 180 километра в час? Редно ли е да се прмъкваш така между камионите в шест сутринта? Утре дали ще се съмне? Защо да ходим на летище "Роаси-Шарл-дьо-Гол"? Променя ли се животът, когато смениш града? Струва ли си даа пътува човек в този еднакъв свят? Не ти ли е студено? Само на мен ли ми замръзват топките? Какво? Не чуваш нищо заради каската? Значи мога да крещя каквото си искам? Да си пея "I wanna hold your hand"? Да продължавам да те лъжа докато галя гърба ти под пуловера, после гърдите ти през сутиена, после да пъхна пръсти в гащичките ти, мамка му, дали това ще те накара да намалиш?

Къде ще оставим тази машина? Пред аерогара 1 или на паркинга? Защо мястото на паркинга е 3PR? Не ти ли прилича на "трипер"? Колко ли трае действието на това хапче? Защо автоматичните врати се разтварят, преди да си ги докоснал? Защо от бледата неонова светлина ми се струа, че крача по Луната? Наистина ли правим скокове по шест метра или това е илюзия? Би ли била така добра да продължиш да ме целуваш? Ще имаш ли нещо против, ако ти се изпразня в устата? Дали си навита да се затворим в тоалетната, за да те изчукам в лицето? Ще го лапнеш ли, ако ти оближа катеричката?

Нали беше чудно? Наистина си беше чудно, нали? Направо страхотно, само че колко е сега часът? Защо след нощта непременно трябва да настъпва ден? Вместо да вървим в обратна посока по подвижните тротоари вътре в плексигласовите тръби- тези преплетени черва, построени през седемдесетте, подобни на тръбите за интубиране, които завират в устата на тежко ранените при ПТП- та ти казвам, вместо да се мотаем като смахнати из летище "Роаси", защо не се качим на някой самолет? Първият от списъка на заминаващите? Така тази история никога няма да има край? Да отлетим за Венецуела или за Беларус, за Шри Ланка или за Виетнам? Там, където слънцето тъкмо залязва? Виж как тракат буквите, докато се
превъртат по онова старомодно табло: Дъблин? Кьолн? Оран? Токио? Шанхай? Амстердам? Мадрид? Единбург? Коломбо? Осло? Дали всеки град всъшност не е въпрос? Съжаляваш ли, че не си в някой от онзи самолети? Знаеш ли, че в тях има сини стюардеси, които може би вече поднасят увито в целофан ядене върху пластмасови табли на натъпкани с лексомил бизнесмени? Чуваш ли съобщенията за заминаване, които някаква тъжна служителка монотонно реди след всяко електронно подрънкване?може ли да погаля още малко устните ти преди да си тръгнеш? Кой от нас ще си тръгне пръв? Защо? О, защоооо ли трябва да си кажем сбогом?

И на теб ли ти е кофти като на мен, когато се намирам на летище? Не смяташ ли, че има някаква поезия на тези места, откъдето хората просто минават? Меланхолията на отпътуването? Лириката на посрещането? Високата концентрация на климатизирани емоции из въздуха? Колко време продължава снижаването? Дали нашата любов ще оцелее без химически бягства? Няма ли най-после да спрем да мълчим, докато гледаме как денят настъпва в това безлюдно кафене? Защо всички магазини на летището все още са затврени, а видеоигрите не работят? Завиждаш ли на онези служители от средния ешалон там, които чакат всеки полет в застлани линолеум чакални, изтегнати по оранжевите канапета с по чаша нескафе в ръка? Как ти се струва оня митничар там с лош дъх или техникът по поддръжката, който шумно влачи някаква количка, или пък клошарит, които хъркат по пейките от виолетова пластмаса? Какво искат да ни кажат? Че човек никога не може да избяга от себе си? Че едно пътуване никога до никъде не води? Че човек трябва цял живот да бъде в отпуск или никога да не бъде? Би ли ми пуснала ръката, ако обичаш? Не усещаш ли колко ми се иска да бъда сам посред всичкия този изоставен багаж? Дали ще можем да се разделим без много болка, макар да се намираме пред рекламата “Envy” на Гучи?

И докато гледаме с овлажнени очи как излитат всички тези боинги, не мога да се сдържа да не си задам един последен въпрос: защо не сме на борда на някой от тях?

Първият беше....
и, ако не любимият ми, един от любимите...
Да, Бегбеде е страхотен.
Взе да ми се струва, че започнаха да го надценяват и боготворят твърде много, но все пак е страхотен. Защото той е поет (да, поет казах) на съвремието...той говори за красотата с груби думи и така звучи още по-красиво..
С други думи- искам да си отглежда щраусите с него. :д

Само аз ли не съм запалена по него?
Прочетох "Любовта трае три години"...ми да от раз, беше интересно, различен е..но някак си... малко се изхвърляте, май. Може да не съм била в подходящия мууд или ддзн. Едва ли ще си взема нещо негово пак.

Kazah ti (sorry za latinicata)- nadcenen e, no vse pak e dobur, kqkoi puk zapochnaha da go podcenqvat zaradu cqloto tova nadcenqvane. Tujen krug...
toi govori na ezika na mladite, govori za liubov, seks + drugs i to taka, che da ne omruzne- pone na men. I v tova ima golqm char.
:d