Моментите на малкият човек

В нашето сиво и еднообразно ежедневие, всеки има..поне веднъж през деня, нещо, което го кара да се усмихва. Нещо, което е видял или което са му казали..нещо толкова мъничко, че даже понякога те е срам, че си се усмихнал.
Аз предлагам тук да е мястото, където да споделяме тези неща. :]

Например, аз днес случайно видях по телевизията реклама на FoxKids и ми стана супер миличко и се сетих за ранното детство..как ме изпълни само..

защо тази тема няма отговори, на мен ми се струваше интересно :/

right in two написа:

защо тази тема няма отговори, на мен ми се струваше интересно :/

Глупости! На мене лично ми е хипер интересна тая тема....даже се чудих кога някой ще направи нещо подобно. Обаче май анистина няма много желаещи да пишат, понеже ако е било нещо малко и УЖ незначително, то повечето не са го забелязали... така става понякога.
Но аз се сещам че днес ми стана кофти когато едно детенце влезе в книжарницата преди мен и искаше да си купи блокче за рисуване но нямаше достатъчно пари...доколкото си спомням му липсваха 10 стотинки...а онази отсреща му не искаше да направи компромис и даже му се развика..направо го направи на 2 ст. :D . Просто ми се искаше детето да знаеше да псува ... :(
Преполагам че отново мога да пиша в тая темичка не съм си изгърмяла жокера още нали (т.е. няма да е тъпо ако пак споделя нещо)?!

Минавах край Ню Йоркъра, онова голямо, скъпо място, където масово убиват естетика.
И край мене мина едно момиченце. Малко, русичко, усмихнато момиченце. Пет-шест годишно максимум.
И имаше едни страхотни панталонки, дънкени, широки, със някакви шарени кръпки по тях, като ги видях се сетих, че имах кажи-речи същите като малка....и, какво, усмихнах се.
:Д