Като дете...

Като деца какви бяхте?
Разкажете за забавните моменти от славното детство...светли спомени... :)
Аз примерно бях средно палава... средно неуравновесена...
Имах силен афинитет към СИЛНОТО цапане, крещене, падане, въргаляне... и когато наще извикаха през прозореца ''Прибирай се'', се започваха едни дъъъълги молби и преговори ''Още маалко'', което значеше до момента, в който не реша да се скрия някъде в квартала където наще няма да могат да ме викнат, но за съжалениемайка ми просто тръгваше да ме търси и ме прибираше винаги по доста благоприятен начин...
Най-вече обаче помня, че имах жесток афинитет към това, да събирам боклуци!
Просто нямаше нещо, което да ми е било по-интересно от боклуците пред блока и около контейнерите. С такъв интерес и захлас си събирах някви интересни предмети и изхвърлени боклуци и ги носех в нас , където майка ми истерично ме посрещаше с ръце на кръста и ги изхвърляше демонстративно обратно в коша за боклук

Аз пък си бях пироманче.

Аз пък още от бебе съм била голяма ревла, след това и в децката градина продължи този ми период, а също така там не съм се задържала много понеже изобщо не исках да ходя и на първия учебен ден съм се запънала на входа на градината.Там пък май почти нямах приятели и през времето за игри всички излизаха на двора, а аз седях вътре и помагах на лелките да слагат масите за обяда :D :D :D :D :D
Помня и много ясно, че винаги цялата бях в синини, просто постоянно падах, а отделно и постоянно боледувах и бях на инджексии което подпомагаше боядисването на краката ми.Общо взето съм била много кекаво, срамежливо, антисоциално лапенце.

DoReMi написа:

Аз пък си бях пироманче.

Аз също, постоянно подпалвах разни неща и винаги имах подръчни материали, понеже доста хора от семейството ми са луди пушачи.

anemic_royalty написа:

Аз пък още от бебе съм била голяма ревла, след това и в децката градина продължи този ми период, а също така там не съм се задържала много понеже изобщо не исках да ходя и на първия учебен ден съм се запънала на входа на градината.Там пък май почти нямах приятели и през времето за игри всички излизаха на двора, а аз седях вътре и помагах на лелките да слагат масите за обяда :D :D :D :D :D
Помня и много ясно, че винаги цялата бях в синини, просто постоянно падах, а отделно и постоянно боледувах и бях на инджексии което подпомагаше боядисването на краката ми.Общо взето съм била много кекаво, срамежливо, антисоциално лапенце.

мале почти едно към едно. всичките ми роднини се отплакват, как съм се драл кат съм бил бебе. в детската си заставах там на един прозорец и си ревях. въобще не ми се ходеше. пък и колко бях болнав. по лекари, по болници. толкова инжекции съм поел тцтц. срамежлив, то тва е слаба дума. около мене всички, такива нахакани бяха, а аз в съчките. станеше ли обаче дума за някви въображаеми игри и измислянето на сценарии и вкарване във филми, бях в стихията си.

Моите най-ранни детски години дадоха основите на това, което съм сега..всъщност не съм се променила въобще от малка, просто съм разширила всичко или съм го повдигнала на по-висока степен.

Примерно..
Като дете събирах камъни :D всичко, което ми се струваше красиво го прибирах..сега си колекционирам само камъчета от други страни

Бях много ревлива..сега също съм, но змам кога се разтройвам и бягам за да не ме гледат :D

Обичах да гледам на леля ми и кака ми папките им с рисунки, можех да го правя с чаосве..сега аз имам моя папка..така де кашон..с мои рисунки...a и мога да гледам картини на големи художници отново с часове

Обичах много да си играя с малките играчки от Киндер, имах супер много. Оставяха ме и аз си правех на земята някви къщи и семейства ии гlупости :D бях спр зарибена и не ставах с часове..сама с малките човечета. Сега мога да седя сама с малките човечета в главата ми.

Най-добрия ми приятел беше момче...сега предпочитам мъжката компания от колкото женската.

Някви такива неща..не ми се пише (:

dosshu написа:

anemic_royalty написа:

Аз пък още от бебе съм била голяма ревла, след това и в децката градина продължи този ми период, а също така там не съм се задържала много понеже изобщо не исках да ходя и на първия учебен ден съм се запънала на входа на градината.Там пък май почти нямах приятели и през времето за игри всички излизаха на двора, а аз седях вътре и помагах на лелките да слагат масите за обяда :D :D :D :D :D
Помня и много ясно, че винаги цялата бях в синини, просто постоянно падах, а отделно и постоянно боледувах и бях на инджексии което подпомагаше боядисването на краката ми.Общо взето съм била много кекаво, срамежливо, антисоциално лапенце.

мале почти едно към едно. всичките ми роднини се отплакват, как съм се драл кат съм бил бебе. в детската си заставах там на един прозорец и си ревях. въобще не ми се ходеше. пък и колко бях болнав. по лекари, по болници. толкова инжекции съм поел тцтц. срамежлив, то тва е слаба дума. около мене всички, такива нахакани бяха, а аз в съчките. станеше ли обаче дума за някви въображаеми игри и измислянето на сценарии и вкарване във филми, бях в стихията си.

Ххахах, явно сме имали доста сходен характер като лапета Понякога като се събирах с децата пред блока играехме на филми и си измисляхме разни сценки, а понякога се случваше и да си ги измислям и играя сама и дори се маскирвах с една покривка на главата :D :D :D :D

Аз съм била..повтарям БИЛА съм вечно усмихнато и всестранноразвито детенце. Никога не съм била бита (от нашите), но пък съм намирала точните места където да правя глупости.

right in two написа:

Като дете събирах камъни :D всичко, което ми се струваше красиво го прибирах..сега си колекционирам само камъчета от други страни

Правих същото- заедно със сестра си. Но не просто ги събирахме, ами ги и чупехме, за да видим как изглеждат отвътре. Беше си магия- някои камъни бяха супер сиви и безлични отвън, а ужасно красиви отвътре. Дворът ни беше пълен с начупени камъни.
:Д
Иначе, и аз от малка съм известна като ревла. Разплаквах се от едното нищо. Бях също така неповторим инат- "магаре на мост", сещате се.
Иначе бях много популярна из квартала, ама пък аз съм била баси бонбона като малка. Смътно помня как целогодишно бях цялата в рани от нещо- играех доста буйно.
Я падане от ролери, я от колело, я от катерене...
И още по-смътно помня, че бях супер, супер щастлива.