| | Дамян Дамянов | |
| | Автор | Съобщение |
---|
right in two Манияк
Брой мнения : 801 Точки : 1008 Репутация : 7 Дата на регистрация : 12.07.2010 Възраст : 30 Местожителство : Пловдив, България
| Заглавие: Дамян Дамянов Нед Юли 18, 2010 8:02 am | |
| Като негова страстна почитателка реших за запозная читателите тук с биографията и някои от творбите му. Лично мен, неговите стихове са ме карали да изпадам в някакви налудничеви състояния..понякога да плача от проницателността му, понякога да забравя да издишам от красивите думи..а понякога да се усмихна на този невероятен творец (: Роден на 13 януари 1935 година в Сливен. Завършва гимназия в родния си град през 1953 година и българска филология в Софийския университет през 1961 година. Работи като литературен консултант във в. "Народна младеж", редактор в отдел "Поезия" на сп. "Пламък" / през 60-те години/. За първи път публикува стихотворения през 1949 година във в. "Сливенско дело", а по-късно обнародва поетични творби в централния литературен печат. Дамян Дамянов е удостоен със званието Народен деятел на културата, лауреат е на Димитровска награда, а през 1997 година получава наградата "Иван Вазов" за цялостно литературно творчество. Негови са книгите със стихотворения "Очакване", "Лирика", Поема за щастието", "Коленича пред теб", "Пред олтара на слънцето", "И си отива лятото", "Като тревата", "Ти приличаш на сълза", "Ще има връщане", "Молба към света", "Вчера по същото време", "Гимназия "Родина", "Да бях хляб", "Ако нямаше огън", "До следващата смърт"; драматичната поема "Преди всичко любов", "Живей така, че..." - есета, импресии, силуети, "И моята България пътува" - лирична хроника, "Тетрадка по всичко" - в която са изложени възгледите на поета по някои проблеми, "Първо име на щастието" - страници от пътни бележки, "Таванът" - роман, и др. През 1963 година на руски език излиза книгата му "Пусть окно распахнется" в превод на М. Кудинов. Отделни творби на поета са публикувани в литературни издания на руски, белоруски, украински, унгарски и др. езици. Негова съпруга е поетесата Надежда Захариева. Има двама сина и една дъщеря. На 6 юни 1999 година в 6.45 ч големият български поет почина на 64 години във Военномедицинска академия - София.Малко от творчеството му.. Изтрих те с двойна гума от сърцето си като ненужна правописна грешка. Но скъса се хартията там, гдето ти оставила бе нещо страшно тежко. През дупката днес духа само вятърът. Да, вятърът на зла обида духа. О колко ли е скъсана душата ти, изтрила толкоз образи! Тя, куха, навярно зее накъде дълбоко в теб ( ако изобщо още съществува )! Обидно е! И грозно и жестоко е с такива думи с теб да се сбогуваме. Със теб - мечтата, любовта, утехата, която сам създадох в свойте нощи. Но ти бе само на мечтата дрехата. А със самата нея - нищо общо... Изтрих те от душата си. Завинаги! Но само теб - пародия на обич. Оназ, Мечтата жива, неизстинала, остава да върви пред мен. До гроба.
ВИК
Почакай! Спри! Преди да си отидеш, преди да треснеш като гръм вратата, изслушай този мой последен вик: ела при мен във този сетен миг и ме завий с горещото си тяло! Защото инак ще умра от студ... Аз искам от последната раздяла, от нашата прощална земна ласка да ми родиш прекрасна дъщеря. Страхувам се от тази пещера, в която подир теб ще заживея! Когато като дънер остарея, край моя ствол приведен, сух и слаб ще изтекат реките на годините. И ще ми трябва руса дъщеря, която да ме води по света да пея. Върни се, остави ми само нея - девойката със твойта красота, с която пеш ще тръгна по света, за да изуча всички птичи песни и на човешки да ги преведа. ***
Като прозорец на влак насрещен Лицето и премина покрай мен. И сякаш, че за миг прошепна нещо Какво? Не чух. Ала от този ден Започнах шепота и все да чувам - Да зървам профучалия и лик през луди колела да я сунувам със намотан на скоростта им вик. Коя бе тя? Защо я мисля всякак И всякога? Не е ли любовта Два срещнати, разминати два влака През гарата грамадна на света? | |
| | | blue_skies_f Активен
Брой мнения : 93 Точки : 114 Репутация : 0 Дата на регистрация : 12.07.2010
| Заглавие: Re: Дамян Дамянов Нед Юли 18, 2010 8:18 am | |
| любимото ми е
Когато си помисля,че и ти...
Когато си помисля, че и ти ще си отидеш някой ден от мене и подир тебе пътните врати ще се полюшват празни и студени, и небесата ще се вкаменят, и птиците от скръб ще остареят, а аз ще стана празен кръстопът, по който само ветрове ще веят, едно небе ще смазва моя гръб, в гърдите си ще нося тежък камък и хорските усмивки ще са скръб - когато си помисля, че те няма. Когато си помисля...Не, не, не! Но ти си тук - усещам те във здрача. Заспивайки на твойте колене ще се насмея и ще се наплача... Сърцето ми събрано на юмрук полека се отпуска в твойте пръсти. Да, ти си тук! Усещам, че си тук по утрото, което пак възкръсва. | |
| | | right in two Манияк
Брой мнения : 801 Точки : 1008 Репутация : 7 Дата на регистрация : 12.07.2010 Възраст : 30 Местожителство : Пловдив, България
| Заглавие: Re: Дамян Дамянов Нед Авг 22, 2010 2:21 am | |
| напоследък препрочитам много, това ХХХ
Къде си, моя първа обич? Разпръсна ни светът голям! А беше време..Даже в гроба не исках да отида сам. Не исках да съм сам, без тебе, не искаше и ти - сама. За двамата ни бе потребен един живот. Една земя под нас или над нас да бъде. Ала животът се мени. Земята се върти и пъди прашинките на две страни. Земята се върти. Пилее листа и птици, сняг и прах... Върти се тя и те - със нея! И те - със нея, ние - с тях! Довчера влюбени и вечни, днес - аз самичък, ти - сама. Като два полюса далечни, два края на една земя. И двете точки на кълбото се гонят всеки миг и час. А колко други във живота се гонят също като нас! И как безкрайно се пътува по паралела ''Аз и ти''... Затуй, откакто свят светува, кълбото земно се върти.
| |
| | | Sponsored content
| Заглавие: Re: Дамян Дамянов | |
| |
| | | | Дамян Дамянов | |
|
| Права за този форум: | Не Можете да отговаряте на темите
| |
| |
| |