Първата книга

Сега малко може да не влиза в критерия, ама аз книжките от училище все не ги прочитах целите. Прескачах по 50-100 страници, защото не ми бяха интересни. Първата книга, която ме грабна, чийто страници не прескочих беше "Клетниците" на Юго. От тогава станах книжен плъх, не е препоръчване да влизам в книжарница, защото не излизам с часове. ;)

Аз съм възможно най-НЕчетливия човек, който можете да срещнете.
Помня когато бях мъничка в училище в края на всяка учебна година ни даваха едни направо безкрайни списъци с книги, които трябва да прочетеме през лятната ваканция. Естествено майка ми ми набавяше моментално всички книги до една и ме затваряше всеки следобяд в стаята на село да чета, а аз или заспивах или дълго се взирах в една точка, но не прочитайки нито един ред. Помня колко ми беше отегчителен Малкият Принц. А клетниците така и не ги прочетох. Пипи Дългото Чорапче беше сякаш най-мъчителна. Излъгах майка ми, че съм я прочела, но тъй като тя си имаше перфектни похвати за улавяне на измама ме накара да я прочета отново Оттогава мразя тази книга.
Май единствената книга, която прочетох в училище беше Под Игото, но за съжаление наистина не помня абсолютно нищо от това, което бях прочела.
По-късно вече в пубертета изявих на няколко пъти странното желание да прочета някоя и друга книга, но едва ли бих ги споменала тука, тъй като повечето бяха някви сълзливи банални романчета
След това се добарах до ''Подпалвачката'' на Стивън Кинг и я прочетох от корица до корица и страшно много ми хареса. Оттогава имам афинитет към Кинг, само дето понеже нямам никва друга негова книга (или само за оправдание, че не ми се чете) предпочитам да гледам филмите му. И почти всичките съм ги изгледала вече.
Втората книга, която прочетох и която ми беше даже още по-любима съм я споменавала ужасно много пъти на ужасно много места. ''Сицилианецът'' по Марио Пузо определено беше книга, която ме развълнува. До тогава книга не го беше правила, до тогава най-голямото постижение на книга в живота ми бе да породи някакъв елементарен интерес за убиване на време. Но тази книга определено ми даде много и зароди емоции много в мене докато я четях. Смяла съм се , плакала съм на нея с крокодилски сълзи. На всичкоот от горе я прочетох ДВА ПЪТИ, което си е вече наистина един голям тлъст прецедент

Първите години от у-ще не обичах четенето. Една ваканция майка ми ми тупна 'Ласи' и се бяхме разбрали на ден да чета по една глава и да й я разказвам. Прочетох първата...беше интересно..веднага втората..и не спрях докато не затворих последната страница. Затова тази книга е и толкова важна.

Хм.. винаги съм обичала да чета и няма книга,която да е конкретният виновник.Започнах да чета на пет,мисля,като четях разни кратки приказки , после се започнаха и списъците за училище,а сега чета доста различни неща.Наистина не ми хрумва книга,която да ме е грабнала и да ме е "накарала" да чета.Във всяка книга търсех магията и намирах нещо интересно.

Изнамерих вкъщи "Тайнственият остров" от Жул Верн и само заглавието ме грабна..после и книгата,после и останалите му.След това автори като Карл Май и Майн Рид,следваше Кристи,Стивън Кинг,Томас Харис,Браун и т.н. ... и така до днес :) Преминах ги всичките-от детска литература,през леките криминалета,та до вече сериозните книги.

Магията на хубавата книга :)

Когато бях в 1-2 клас бях много послушно зубърче и винаги си четях книгите от списъка нищо че бяха скучни
После обаче зарязах списъка и започнах да чета книги на Джек Лондон, Толкин, Карл Май и сега съм на Стивън Кинг

^горното мнение. :Д
Обичах да си чета книгите от списъка, че и вземах доста отгоре от библиотеката.
Не помня коя е НАЙ-ПЪРВАТА, но може би..."Братята с Лъвски сърца" на Линдгрен.
А после-"Роня , дъщерята на разбойника", също нейна.
Много по-добри от Пипи, по мое мнение.
"Малкия принц" също го обичам от малка- но сега, естествено, е една променена, пораснала обич.
Някъде тогава, в първи клас почнах и "Хари Потър" и тогава ми направи дооста силно впечатление. Пет години си чаках совата!
и още я чакам.
И, естествено, някакси наведнъж започнах да чета Лондон (голям рев на"Дивото зове"), Марк Твен, Чарлз Дикенс, всичките задължителни за млади девойки като "Малки жени", "Тайната градина" и тн
Открих и света на фантастиката със Азимов, Робърт Силвърбърг и Франк Хърбърт и неговия "Дюн", който тогава четях доста през пръсти, но после ми стана любим.

Да не забравя- бях първи клас, мисля , когато сестра ми я наградиха с "Клетниците " на Юго- естествено, прочетох я след нея, а на другата година я наградиха със "Капитан Немо" на Жул Верн- признавам, във втори клас прескачах доста от описанията на зоофитите, мекотелите и различните протоци, но също така четях с голям интерес и искрено заобичах Нед Ланд. :ДД

магията на хубавата книга, да.
викаха ми "книжен плъх"- предпочитах четенето пред игрите.
Малко ми се дорева сега, като си спомних. :д

Добре де:D
Трябва да призная, че имаше и книги от списака, които ми бяха любими, но по често ни даваха някакви легенди за четене или нещо от сорта на Старогръцки митове и легенди, които ми станаха скучни и започнах да взимам всякакви други книги, които ми харесат, само не тези от списъка:D
А Братята с лъвски сърца....^-^

Аз пък обичах Старогръцките митове- бяха и в моя списък- даже си намерих и римски, славянски и тн
Пушкин беше също сред първите неща, които прочетох (в оригинал, мухаха)- по-точно приказките му. И "Руслан и Людмила".
наистина не мога да се сетя за най-най-най-първата книга : (

Ух, подсещам се за дългите списъци с книжки от училище ... които както казвате включваха нещо от рода "старогръцки митове и бла бла" , "Пипи дългото чорапче" и "Барон фон Мюнхаузен"(мн скучна книжка) , но моята първа книга беше "Тошко африкански" ии оттогава не чета много по 2 книжки на година...мн я закъсах...

Аз имах и много книжки с народни приказки, като се замисля...
И не само български (неродената мома ми остави супер голямо впечатление, помня :Д), ами руски, славянски като цяло, турски, индийски, китайски...
исках да изчета приказките от цял свят някога.

Char написа:

Аз имах и много книжки с народни приказки, като се замисля...
И не само български (неродената мома ми остави супер голямо впечатление, помня :Д), ами руски, славянски като цяло, турски, индийски, китайски...
исках да изчета приказките от цял свят някога.

"Неродена мома" пък толкова я обичах, че наскоро си я намерих в 2 екземпляра+ това е вкарана в една книга с приказки ;d
А индийските са страхотни<3...и руските
Обаче тях ги четях отделно, щото естествено ги нямах в списъците