3 март и патриoтизмът.

Патриоти ли сме в днешно време - въпрос с изключитено повишена трудност.
В епохата на пост-модернизма, на техниката и интернета, на медийната спекулация със секса и наркотиците, къде е мястото на празниците, традициите, класическта литература и народните песни.
Ти как усещаш нещата? Ти кой си? Този, който като чуе химна сам вкъщи, се изправя и слага ръка на сърцето си, или този, който пие ракии и плюе политиците..или може би нямаш мнение, а само знаеш, че в чужбина със сигурност е по-добре и ние сме си виновни за положението, в което сме сега...?! Не оспорвам факти, нито се правя на интересна.
Но ми дойде до гуша от псевдо-патриоти, които се сещат, че са българи веднъж годишно - на 03.03., които се изкачват до паметниците с лъскавите си коли и изнасят речи облечени в скъпи костюми, бутайки нормални хора от пътя си.
Къде чувстваш мястото си в цялата система ти, обикновения човек, който слуша гръндж и в момента чете изписаните редове на една подрастваща, която гледа криво целия свят..?
Чувстваш ли нужда да бъдеш тук, да четеш историята, да гледаш природата на страната, да си тук, където си роден? Или смяташ, че всичко тук затъва..че българите след време, ще бъдат малцинство в България, че мазните политици правят каквото им скимне и се чувстваш ощетен и не така привързан към това място, което е твоята родина? Ние всички обичаме страната и мразим държавата, но къде сме в цялата система..младите, бъдещото поколение, в чиито ръце ще се одържа същата тази държава...?!. къде си мислим, че сме и искаме ли да останем...