Всички, присъствали на Ънплъгда, са останали с впечатлението, че това е било нещо като сбогуване.
Естествено, по-скоро е впечатление, наложило се след смъртта на Кърт, когато всеки жест и дума придобива различен оттенък.
И все пак, във тази песен и аз го виждам (е, това също е наложено впечатление :д)
Белите лилии, свещите, like a funeral, yea, и точно този момент, когато Кърт казва
"Am I gonna do this by myself?"
(Pennyroyal tea не звучала добре на репетициите)
и всичко замлъква. Остават само китарата и гласът.
Не е сбогуване. Просто така звучи. Прекалено много.