На Йоко mind-a ?

За да останеш, за да си потребен,
за да те има и след теб дори,
ти всяка вещ и образ покрай тебе
открий отново и пресътвори.
Пресътвори ги ти като лозата,
затворила пространствата в зърна,
като дървото в плод, като пчелата,
създала мед от пръст и светлина;
като жената стенеща, в която
по-траен образ дири любовта,
като земята връщаща богато
и облаци, и птици, и листа.
О, трябва всяка вещ да се изстрада,
повторно всяка вещ да се роди
и всеки образ, който в теб попада,
да свети с блясък непознат преди,
и мислите да правят в тебе рани,
мъчително и дълго да тежат
и всяка мисъл в тебе да остане
като зарастнал белег в твойта плът.
Как иначе това, което вземаш,
стократно оплодено ще дадеш
в горещи багри, в щик или поема,
в космичен полет и в чугунна пещ?
Как то ще стане дирене сурово
и кратък залез, и другарска реч,
и падане, и ставане отново,
и тръгване отново надалеч,
и ласка по косата и засада,
и хоризонти с мамещи звезди?
О, трябва този свят да се изстрада,
повторно трябва в теб да се роди
и всяка вещ и образ покрай тебе
сърцето твое да пресътвори,
за да останеш, за да си потребен,
за да те има и след теб дори.

Гледам, че всички започват темите си със стхотворение. Този път ще се лиша от свръхиндивидуалността си и аз ще направя така.
Като го чета това малко ми става по "успокоено" когато се чувствам ужасно както сега!
Днес денят ми беше ужасен: ревах около 40мин. защото ми беше мъчно, че съм тъпа... в училище беше отвратително, чувствах се извънредно много сама, като се върнах ми стана гадно, че мама е болна и е на животоподдържащи хапчета... мсиля за толкова много неща, а не искам, за да не ми е гдано...Но това е егоистично...искам да си оправя цялата каша...но имам нужда от глас, който да ми каже как! Аз съм ужасен човек!

Всъщност, само Райт е започнала темата си със стихотворение. :Д

Kакво може да се напише в подобна ситуация? ... Много, много тъжно ...

Char написа:

Всъщност, само Райт е започнала темата си със стихотворение. :Д

АА да съжалявам...

Днес е як ден... единственият хубав ден от много дни насам... Обичам мусакаааааааа! А вие?????

Свободата – чуваме и виждаме написана тази дума толкова често, че сме останали със скриващата истинския смисъл на това понятие представа за свободата като нещо, което е ясно в своята същност и самостоятелност, за нещо, което е познато, разбираемо, обяснимо. Дали обаче наистина е така и има ли роби в 21 век? Какво всъщност е свободата – чувство, абстрактно понятие или смисълът на съществуването ни, никой не знае. Конституции и закони ни ,,казват” доколко сме свободни да правим едно или друго, прогласяват, че се раждаме свободни и обявяват за най – страшно наказание лишаването от свобода (ако това наистина е най – страшното наказание, значи ли това, че свободата е най – ценното ни?). Всеки я възприема по различен начин. Мнозина философи, учени или просто мъдри хора обясняват свободата от погледа на собственото светоусещане и опит. За едни тя е неограниченост, за други – избор, за трети – независимост, за четвърти – липса на ангажименти и така до безкрайност. Да, може би тя е всичко това, но най – напред свободата е изпитание, бидейки свободен, всеки човек се изправя пред него.
Щом свободата е независимост, тогава тя е изпитание дали ще успеем да бъдем свободни в рамките на все пак задължителните ограничения, защото да си свободен не означава да имаш правото (да имаш свободата) да нарушаваш чуждата свобода, а означава именно изпитанието да постигнеш баланса между двете – да си свободен заедно с другите, защото човекът е преди всичко социално същество и с или против желанието си е зависим от останалите индивиди в соцума. И тук на преден план изниква въпросът, има ли парадоксално понятие като ,,ограничена свобода” и ако е така, къде са пределите на личната свобода. Аз лично споделям гледната точка на тези, които смятат, че човек е способен да бъде свободен в своята мисъл, дори и да е ограничен в действията си, защото външният свят може да е пределен и тесен, когато вътрешният е безкраен. От този аспект свободата е ограниченост в рамките на социалните и природните ограничения. Човек се ражда свободен, доколкото му позволява светът, в който се ражда. Този свят просто очертава границата на възможностите ни, но не ни лишава от тях. Човек почти винаги има избор. Тогава не е ли изпитание постоянното съмнение в съзнанието ,,Мога да избирам...Избрах...А правилно ли постъих?” . Щом свободата се възприема като избор, то тогава тя е изпитанието дали ще направим правилния избор, дали ще поемем по верния път. Така например много млади хора, чувствайки се ограничени от правилата в обществото, от отношеията в семейството си, посягат към дрогата или към алкохола, вярвайки че така постигат свободата, но ставайки неподвластни на социалните и морални зкаони, те стават зависими от уж доставящите им свобода вещества. Дали са успели да преодолеят изпитанието свобода?
Оавен като избор Свободата може да бъде разгледана и в много други аспекти, тя е всичко: свобода на мислене, на действие, на мнение, на волята. Оттук чисто аритметично пълната свобода е притежанието на всички тези отделни ,,свободи”, образно казано. Изпитанието свобода е именно стремежът към тази ,,пълна свобода’’. Както е казал някога Яне Сандански: ,,Да живееш, значи да се бориш: робът - за свобода, свободният – за съвършенство.” Е, какво по – тежко изпитание и по – вълнуващо предизвикателство от това да ,,спечелиш” своята свобода? Според някои свободата не е даденост и затова е необходимо да бъде извоювана. Тя представлява висша ценност – човекът трябва да се бори за нея, защото за да бъде друг, той трябва да бъде преди всичко свободен.
Нека обаче погледнем от другата страна – от другия бряг изглежда, че реката тече наобратно. Какво ако свободата е даденост? Ако наистина се раждаме напълно свободни, то тогава ние ще имаме всякакви възможности, включително и възможности за действие. Това води до извода, че сме съвсем свободни и да вредим другиму, но просто не го избираме. Тоест наред със свободата на действие, ние имаме и свободата на избор да извършим или не дадено действие. В живота може би има и случайности, но в (много случай) много често поредицата от събития (случки) , които ни се случват,) са свъзани, т.е. всяка една случка пораждат последици и по – точно представлява причина за друга случка. Така чрез своята способност да предполага за евентуалните последици, хората преценяват дали ги желаят и въз основа на това решават дали да направят нещо или не. И отново, използвайки силата на мисълта, свободата на мисълта, човек успява да ограничи действията си по свой избор. Разбира се, не трябва да се подценява и ролята на морала, който е възприет от хората в резултат на дълговековното им съществуване заедно. В този ред на мисли можем да поставим проблемът за принудата.можем ли да направим един човек добър, ако против волята му му отнемем правото на избор към това да бъде добър, ако заповядаме посоката на неговия път, без да го оставим той сам да я избере? Тоест заслужава ли си добродетелта,ако е на цената на свободата?
Самият стремеж към постигането на пълната свобода е изпитание за всеки човек. Самата свобода е несвобода, ограниченост, самото ,,бъдене свободен” е бреме, препятствие. Справяйки се с това изпитание, може би ще постигнем съвършенството. А вие достатъчно свободни ли сте, за да реодолеете своето изпитание?

I disabled my facebook account to spend more time here!