Що е то любов и има ли почва у нас...

Оф толкова месеци...откакто форума съществува винаги избягвах да пускам теми за любов.
Защо, ще питате...
Ми защото е банало и безсмислено...най-много да потънеме в сантименталности и да си говориме някви глупости, които са ясни и на малките деца, които тепърва откриват светът...
Обаче ВСЕ ПАК... нека си поговорим. Има ли я няма ли я. Преходна ли е , може ли да бъде вечна. Какви са и кириите...изпитвали ли сте я...
Как разсъждавате по темата, мислите ли, че е реална...или е просто момент на химично привличане, което трае различно дълго...?

Любов....
Има я.
Преходна е.
Не е вечна, но би могла да е дълготрайна.
Има химическо привличане, но не е само това. Странно е, объркващо е. Казваш си "Познавам и други момчета, които са умни. Също са и забавни. И симпатични. Защо не те?"
Ами защото не. Някои неща не се обясняват....не че е невъзможно, но така е по-хубаво.
:Д
И, да, влюбена съм.

: ))

3 години толкова маааксимум повече не може .... аз май вече се изказах по въпроса ;d


Edit ChaseTheSun : Кирилицата е задължителна.

Не знам, аз пък... аз съм ужасно горчиво разочарована от любовта на този етап. Но любовта... любовта е толкова относително понятие. Наистина. Променливо явление... с различен свят, големина и форма... така че е определено трудна тема. Необятна... като космоса.
Определено вярвам в любовта. Има я. Изпитвала съм я с цялата й тежест, на която съм способна да я понеса и знам, че е тук, знам, че я има. Много пъти съм си казвала глупости от рода на '' любовта не съществува, мразя я, отричам я'', но не с ясното си съзнание. А ясното ми съзнание е много добре запознато с реалността. Реалността пък от своя страна сочи, че любовта е най-върховното нещо, което някога ми се е случвало.
Имах я, вкусих я. видях я... оцених я, ама я загубих. С едно мога да се съглася - преходна е. Няма начин. Всичко е преходно на този свят, а като че ли любовта е едно от най-преходните неща... за съжаление.
Не мога да се съглася с Illnath, любовта не може да се засича и определя в някакви конкретни на брой години. И понякога като се замисля.. вечна любов има. Но не на всекиму може да се случи. Имам и друга теория. Несподелената любов в повечето пъти е вечна. Какво значи ''вечна'', естествено разбирайте го като ''до моя край...''
Любовта е ''явлението'', което сами си създаваме. Тя е наше ''производство''.
Аз съм влюбена от много време, не мога да говоря за бъдещето - би било глупаво, но пък мога да говоря за миналото и за настоящето. Наистина през живота си не бях чувствала подобно нещо, обикновенно такива неща при мен траят ден до пладне. Или ...утре да, после не, после пак да... докато в този случай винаги е било ДА ДА ДА...
Около една година се занимавах с този човек, а вече втора го боледувам... така че любовта може да бъде дълготрайна. Естествено две години не са абсолютно нищо, но пък на фона на ДНЕШНАТА любов...си е чисто постижение. А и в предвид сексуалната ми ориентация... гордея се със себе си.
Защото мога да обичам, no matter what, no matter when, no matter how long... независимо какво се случва, колко съм самотна или... как се отнасят с мен отсреща. Определено ценя любовта... дори въпреки, че в нейно лице виждам предимно негативизми по мой адрес. Както се пееше в една песен ''happiness is a face that don't look good on me...''. Може и така да е, отдавна се отказах от това да обвинявам каквктоо и когото и да било в несполуките си в любовта.
Но го обичам този човек и ще го обичам винаги, дори и не толкова силно, но знам...чувствам го и го усешам, че винаги някъде там в мене зарито някво място ще зее отворено заради тази любов. Защото ми бе първата истинска и защото по този начин се калих... научих се на хиляди неща. Но най-важното е , че вече знам как да обичам и че знам, че МОГА да обичам. А някой хора са ми казвали...''добре бе...то няма смисъл''. Има смисъл. Винаги има смисъл щом на сърцето ти му е развълнувано...
След като ме оставиха имах доста дълъг период, в който ненавиждам любовта...като дума , като действие. Изградих си едно арогантно поведение, силно наострено срещу евентуалното изпитване на такива чувства и макар и глупаво, бе нормално. На нараненият целият свят му е крив. Постъпих като тотална депресирана ревла и ужасно сбърках. Научих се и още нещо много важно спрямо любовта.
Колкото и да обичаш някого..колкото и зле да се отнася с теб...колкото и гадно да те е изоставил и забравил...не свеждай глава. Не се дръж като момиченце... be hard as rock, cold as ice. Пък се прибери вкъщи и реви колкото си искаш... края на една връзка винаги значи началото на нов живот за единия и началото на един ад за другия. Ако ти си този, който го очаква адът... излез, танцувай сам, напии се, заспи в собствената си повръщня, но се наслади на самотата и болката по по-героичен начин. Защото е по-красиво..и по-смислено. Любовта е за това, за да идва и да си отива... но на всекиму може да се случи да дойде и ... никога да не си отиде! impossible is nothing , ya know...
Аз силно вярвам в това. Тази мисъл ме кара да се чувствам добре.

Цитат :

Не мога да се съглася с Illnath, любовта не може да се засича и определя в някакви конкретни на брой години.

Нда, някой е чел много Бегбеде.
Аз лично съм свидетел на любов, продължаваща повече от 3 години. Момичето не ми е особено близко, а момчето не е типа момче, който бих харесала, но се обичат. Вече 9 години.

Цитат :

Любовта е за това, за да идва и да си отива... но на всекиму може да се случи да дойде и ... никога да не си отиде!

Всички сме мечтатели. Вярваме често в тези хубави приказки.
Както понякога вярваме в глупости като "любовта е нищо, тя не съществува, хайде да си напием и да правим див секс".
Аз лично гледам да не прекалявам с големите надежди, ами просто да хващам каквото мога....carpe diem.
: )))

Каква е тази дразнеща тема тук..

що бе? за мен тема, годна за дискусии, не е дразнеща.

ХАхахаха Лора, разбирам те. Темата за любовта винаг е дразнеща, особено когато не си видял нищо особено хубаво от нея... знам за кво говориш

Явно. Обаче когато си заобиколен от хора, които все пак вадят късмет, това някакси поддържа надеждата. И те кара да завиждаш, но не в най-лошия смисъл.

мда..любовта е велика, любовта е могъща. любовта е всичко. който не я изпита, не си е струвало да живее...нали, говорим за ИСТИНСКАТА ЛЮБОВ. за тази любов, която те променя и преобръща всичко. за любовта, която белязва живота ти, и до такава степен те удря, че след нея нищо друго няма нейната сила, дори 1/3567890на от нейната сила.
любовта, която те кара да твориш, любовта, която кара целият свят да засияе в очите ти, любовта, която кара сърцето ти да бумти като камина избузена с няколко Бъдника, любовта, която ти дава безсъние, сълзи, щастие, болка, усмивки, сладост, блаженство, нежност, страст, омраза и неприязън...нали, говорим за любовта, която ти дава да опиташ от абсолютно всичко. нали, говорим за любовта, която не може да угасне и която не може да приключи без болка. говорим за любовта, която те създава като съзнание, като дух, като емоция, като човешко, дишащо и чувстващо същество..и която след това те унищожава. защото любовта, да, любовта е равновесието на тази Земя..щастието и болката, началото и края, раждането и смъртта, сладостта и горчивината. нали, говорим за любовта, която е живота.
нали, говорим за Любовта.
и тъй като не съм в никакъв мууд да говоря за любов, повече няма да отворя тази темичка.

Хубаво сме се заговорили за любов...аре честит ви свети Валентин, или кой квото там празнува,,

да, таман това щях да кажа.
принципно празнувам Трифон Зарезан, ама днес нямах време.
и щях да си празнувам любовта с моя Джейк, демек с Биляна на купон, ама пак нямах време.
Честито ви каквото и да е, честит понеделник.

Има любов, не напразно е спомената. Доколкото времето в което може да съществува - зависи от хората, започва се без да искаш обаче после трябва да поддържаш.

Любовта принципно няма смисъл да се мъчим да е описваме или определяме. Всеки би трябвало да си има своя трактовка за тва животну наречено любов, но все пак едно една част от поема, която бях чел и адски ми хареса:

"Любовта не носи щастие,
от реалността те откъсва.
С мечтите повлича те
и на парченца те пръсва."

г/д толкова и нищо повече :-)

Житейския ми път до сега далече не е достатъчен , за да знам ужасно много неща.
Но в едно съм сигурна - любов има. Оттам нататък дискусията не може да бъде нищо повече от клише

В някой друг свят.. maybe.. в този? I don't think so..