Who wants to live forever?

Сещате се...
бихте ли искали, защо бихте искали?
аз съм срещала хора и от двата типа- такива, които искат и такива, които не.
давайте.

-Nobody.
Или поне тва си е мойто мнение..Винаги когато пиша в такава тема се сещам за онзи сериал дето го дааха ено вр за един, който беше безсмъртен и накрая остана съвсем сам..Оффф не мога да се сетя как се казваше :x ..
Иначе "животът се измерва не с броя вдишвания, а с моментите, които спират дъха ти "...Тъй че като имаш на разположение безброй вдишвания надали животът ти ще е толкоз инетерен..Предпочитам дори един кратък живот, но изпълнен с уникални преживявания...Животът на бързи обороти винаги би бил по-ценен за мен, отлкото едно безкрааааааааайно съществуване..Щото аз не мисля, че ако доживея 63456365 нз си колко си години аз ще продължавам да живея..просто ще си съществувам..А това не го искам :)

Темата може да се погледне от много страни. Да, бих живяла завинаги стига всичките ми роднини и скъпи хора да можеха да го направят също. Но дори и тогава е спорно. Светът явно неслучайно е устроен така, че всичко да се изчерпва, а след това и самият живот.
Да се живее вечно от една страна може да бъде дори досадно... отегчаващо. За това живота е толкова интересен и ценен, защото е един и трябва бързо бързо да му се насладиш. И да се опиташ да направиш и изживееш всичко, което можеш.
Единственото , което наистина силно искам живота да ми предостави са около 75 години. Защото когато виждам примерно баба ми, тя е на 69 и е супер младолика и енергична. Излиза си, пие си кафенце , има си приятели... живота й все още е пълноценен. Но не искам повече от това. Искам нещо елементарно и естествено. Просто времето, което ми е нужно , за да изживея живота си пълноценно. А и живота е прекалено гаден, за да живееш завинаги. Все някога адски ще ти дотегнат житейските лайна и несправедливости. Все някога ще се наситиш на хорската злоба и нетолерантност и простотия. За това реално - не. Не искам.

Принципно и аз искам около 70 години. Ако изтърпя и толкова- може би ми трябват по-малко.
И да, ако разглеждаме темата със самотата- никой не би искал да стои вечно, докато хората край него минават, умират, отиват си, а той си стои..

Естествено, има си другите страни...все казваме " нямам време за това, нямам за онова" а предстаи си....да имаш цялото време на света. Време да прочетеш всички книги, да изгледаш всички филми, време да видиш всички чудеса на света, без да бързаш.
Една мацка във един форум каза, че иска да живее вечно "за да види края" и когато майката Природа си го върне тъпкано на хората някой ден, тя да застане на някой небостъргач и да крещи " Казвах ви, казвах ви, но не ме послушахте" :д
Звучи примамливо, но няма да изтърпя дотогава...аз съм човек, който се отегчава по-бързо, отколкото трябва, макар и да полагам усилия.

Цитат :

Иначе "животът се измерва не с броя вдишвания, а с моментите, които спират дъха ти "...Тъй че като имаш на разположение безброй вдишвания надали животът ти ще е толкоз инетерен..Предпочитам дори един кратък живот, но изпълнен с уникални преживявания...Животът на бързи обороти винаги би бил по-ценен за мен, отлкото едно безкрааааааааайно съществуване.

Клишето. И кво, кат си безсмъртен, не можеш да имаш моменти, които ти спират дъха?
И именно, като си безсмъртен животът ти ше е МНОГО по-интересен. Не виждам някой от тоя форум, примерно, или въобще от приятелите си и хората, които висим по цял ден във фейсбук да живее СУПЕР динамичен на бързи обороти живот.
Ако си безсмъртен всичките простотии, за които се приестняваш се изключват. Ако бях безсмъртна нямаше да се занимавам да завършвам образование или да си седя вкъщи. Безсмъртен си можеш да си правиш каквотоооооооо искаш и никой не може да ти направи нищо. Буквално си неуязвим от нищо и никого и можеш да правиш всичко. Всичките притеснения от сорта на ше си пропилея живота, ше остана на улицата и някви подобни НЕ ВАЖАТ. Мога да участвам в бой в бар за бога, без да ми пука дали някой ше ми счупи халба от бира в главата. И ше мога да видя всичко, да познавам всички, да правя всичко. Е, тогава ше живея наистина на бързи обороти. И на всичкото отгоре даже ше имам време за почивка, щото имам всичкото време на света.
А и не ми пука, че близките ми ше умрат, те и без тва и да не съм безсмъртна пак ше умрат, ако примерно доживея до 80-90-100.
Така че, да, бих искала да съм безсмъртна и да живея завинаги, докато накрая не дойде Маклауд, шотландския боец и не ми отреже главата.
End of story.

Цитат :

Безсмъртен си можеш да си правиш каквотоооооооо искаш и никой не може да ти направи нищо. Буквално си неуязвим от нищо и никого и можеш да правиш всичко.

Даа, как го реши? Като си безсмъртна какво, не могат да те тикнат в затвора or smthng? Няма да станеш Хълк, просто като те сгази кола пак ще си жива. Ама пак ще те боли, ще имаш премазани кости, изкълчени крайници и каквото искаш друго от комплекта.
Пък и тва за образованието...
ако като безсмъртна не виждаш смисъл да мислиш за образование, защо сега трябва да виждаш?
няма разлика. нали пак ще трябва да се издържаш. нали пак ще трябва да живееш някъде. Безсмъртието не те спасява от студ, глад и рейпване.

безсмъртието е просто за хора, които искат да видят от всичко по много. Ако е така, с това мога да се съглася.

Определено не бих искала да живея вечно! Не мисля че бих го понесла...
Бих искала да живея достатъчно дълго какво @Char казва...
просто да имам време да изпълня мечтите си, да съм истински щастлива... просто да съм дала всичко на света, което съм имала да давам, колкото и нищожно да бъде то...
и безсмъртието е различно от неуязвимостта... можеш да си безсмъртен без ръце/сляп/инвалид, ако щеш и в кома, ама пак да живееш(може би по-скоро в последния случай съществуваш)...
твърде тежко се разделям с каквото и да било... дори с някаква хартийка, напомняща ми за някаква...
би било перфектно да не изгубя нищо и никого в живота си... но дори и смъртна сигурно ще ми се наложи...

а и може би ако знаех че имам всичкото време на света, нямаше да имам такъв хъс да живея да изпълня мечтите си и т.н., просто защото ще имам твърде много време и ще си го повтарям постоянно мисля че животът ми би бил мого по-муден...

освен това: безсмъртието не невъзможно, поне засега ^^ така че може б няма да ми се налага повече да мисля по тая тема...

Lucy.Fur. написа:

А като си безсмъртен можеш да се пробваш за актьор, дори да не те бива, да се присъединиш към цирк, да се омъжиш за милиардер, да отидеш в африка, можеш всичко, просто защото каквото и да стане ти си жив и не ти пука. На мен не ми пречи да живея на улицата, примерно. Щом не мога да умра и щом тва очевидно не е края на живота ми и имам цялото време на света да го променя.

Грешката е в това, че говориш така, сякаш имаме 10 минути да живеем.
Всички тези неща можеш да си ги правиш и с обикновеното си, смъртно аз, стига да имаш смелост.

Цитат :

Не можеш да умреш от тия неща, просто ги чувстваш и кво? Съжалявам, че всички изпитват панически страх от КАКВАТО и да е миниболка.

Gawd, радвам се, че си такъв невероятен стоик.
Да, аз лично не. Страх ме е дори като ми вземат кръв от шибания пръст. Веднъж се пречуках по едни стълби, насиних си гръбнака и ребрата и беше страхотна болка....а дори нямах нищо счупено.
Не виждам смисъл да ме газят коли и да изпитвам глад и студ само защото съм безсмъртна. Странно, знам.

Аз споделям мнението на Lucy.Fur.
+ това загубата на любимите хора прави това безсмъртие интересно, емоционално и абсолютно интригуващо, колкото и грубо да звучи.
Освен това като си безсмъртен ще можеш да имаш много повече приятели, ще минеш през различни времена и т.н и т.н. ...

Не искам да живея вечно.
Искам да живея тук и сега.

right in two написа:

Освен това като си безсмъртен ще можеш да имаш много повече приятели

Да, докато не ти писне всички край тебе да измират, защото, колкото и пресилено звучи, тва няма как да не повлияе на психиката. Уви, желязната психика не върви с безсмъртието.
сериозно, всички тук са психически стабилни и търпят на болка. Сериозно?
чувствам се чуплива.

Lucy.Fur. написа:

Е, боже те и без тва ше си измрат

Ама сега са 5-6 (hehe, lucky me), не е като броят им да достига 50-60.

Цитат :

А психически, не знам, ама социопатите сме такива някви не ни пука особено за останалите.

Lucky you, now. напълно сериозно.

Но пък виж при мен е по-вероятно да рева на рекламата на КИНДЕР по ТВ, отколкото щото е умрял някой. fun fun fun

Моя отговор... Let us die young or let us live forever

НЕ! Свикнах, харесах, обикнах времето да ме притиска.... да трябва да направя неща които искам, мога, трябва за определено време..да знам, че не ме чака цяла вечност и да чакам да дойде перфектият ден за даденото нещо, който дори и не съществува..никога не знаеш какво ще те последва и дали "перфектният ден" няма да се окаже ужасен, но пък с това да го запомниш....някак си ми харесва неизвестността ии когато свикна с всичко все някога ще сикам да спра да живея... Но никога не бих искала да съм като онези които смятат че всяка секунда могат да умрат и затова ги е страх да живеят или пък живеят като за последно...аз искам всичко да е равномерно(силни емоции-спокойствие,радост-тъга), но не и скучно. А- и "вечност"- това пак е време...като се замислиш времето се свързва с всяка думичка която произнасяш и прозинасянето й също е време... времето се пести или губи...Времето ни тъпче, времето ни дава възможоности. Затова това което искаме всички е още време.

Не съм някаква голяма фенка на Steelheart, но песента я обичам...и нали е тематична. :Д

Еми щом сте започнали... нека аз да довърша...