Промяната..

Лично болна тема..
какво мислите за промените като цяло? Понасяте ли ги лесно, или сте по-консервативни?
И (важен въпрос) с какво мислите, че сте се променили в сравнение с вас отпреди няколко години, примерно?
А хората край вас- променят ли се?

аз ще пиша след това, естествено.

Промяната за мен е нещо хубаво, но и страшно...
Тя те е направила този, който си в момента и аз се променям само към това, което искам да съм...
За съжаление промяната може да ти бъде наложена....
но и промяната може да те направи щастлив
и не искам да давам примери...

периодът 2008-2010
беше периодът за най-голяма промяна за мен...
Ужасно много, наистина. Не мога да опиша в колко аспекти. Може би просто не мога..
Е, освен, че пораснах (е, никога няма да се отърся напълно от детството, но поне престанах да бъда ужасно наивна)
и развих интерес към неща, към които бях пасивна преди
изобщо, нещо в мен се изостри.
Е, в този период открих и Нирвана...а и Флойд, ако става въпрос.
Промених се...и към добро, и към лошо.
И някои от хората край мен.

Сещате се, има такава промяна, постепенна, като течението на реката- не я забелязваш, сякаш е нещо естетсвено. Но когато става изведнъж...
когато става с някого, за когото си мислиш "Може би винаги ще сме приятели"..

Не мога да се разбера- уж съм човек, който обича динамиката, интензитета, но трудно понасям промените. Ново жилище, нова коса, ново сърце- тези неща не са за мен. (а пък ми се трупат отгоре)

Обичам да имам твърда почва под краката си...може би беше най-лошо когато разбра, че няма как да имам.

Обожавам промяната.
Кара ме да се чувствам толкова жива...
Промяната е страхотно нещо, а както каза Char... и за мен периода 2008-2010 е просто напълно интензивен откъм промени...
Тази тема садски се връзва с този ми период от живота. Последните 2 години от живота ми наистина ми нанесоха огромни щети и следователно безвъзвратни промени.
В по-голямата част промените са добри...за другата част все още не мога да преценя...
В момента дори копнея за ново жилище, за нов град, за нови хора... за нова работа.
Промените е нормално да ги преживяваш трудно, но без тях... за къде?
Само като си спомня колко ЗЛЕ съм била...в разни моменти от живота ми... толкова ЗЛЕ... че чак сега понякога като се сещам и ме хваща срам и ми иде да си пръсна мозъка...ама мега хипер ултра супер гига зле...
Но настъпиха много промени...а в момента са някакви радикални и с всеки ден стават все повече...
Най-добри промени прави човек със себе си, когато се преоцени..когато се погледне отстрани и обвини себе си за всичко, а не докато търси причините някъде си и в някого си или в нещо си...
Променяйте се, хора... променяйте се докато не намерите точната формула...винаги може по-добре и по-добре.
A да не споменавам от друга страна колко съм шизофренична...
Сменям си стила на обличане през няколко месеца, размествам си мебелите в стаята поне по веднъж годишно, обичам днес да съм една, утре съвсем друга...
Обичам промяна да има във всеки един ден, иначе по някакъв особен начин полудявам...

И аз одобрявам и харесвам промяната.
Също като ChaseTheSun, аз и всичко окло мен подлежат на постоянни изменения. Бързо се отегчавам, харесва ми да има динамика и ЖИВЕЦ във всичко.
Много пъти съм се опитвала да си обясня защо ми харесва, тъй като аз съм старомодна и традиционна, а това е в разрез с новостите и промените като цяло.. и съм стигнала единствено до извода, че е защото в промяната има някаква емоция, има живот.. по този начин усещаш, че нещо се случва...
Промяната винаги е поучителна, дори да е промяна към лошо. (:

Разнообразие, динамика - ДА, трябва ми, аз умирам без това.
Обаче...
онези, глобалните промени, които обръщат всичко с главата надолу....просто ги приемам за нещо..абнормално. Като обида към самата мен. :д

Говоря най-вече за хората...
вчера познаваш някого, утре го гледаш и той има нов външен вид и нов характер
и ти казва може би "Човек има нужда от промяна".
Правиш се, че го приемаш....ама не става.

Мразя ХОРАТА, ОКОЛО МЕН да се променят..ненавиждам го...чувствам ги провалени...чувствам се ПРОВАЛЕНА...чувствам се предадена...мразя драстични промени...мразя продажбата на себи си...не искам да променяте себе си хораааа

хора обичам ви такива...
хорааа, СТРАХ МЕ Е ОТ ХОРА

И аз го мразя, макар че
както каза Дани- неизбежно е.
Но не пречи да го мразя...
особено когато става изневиделица- пуф- по-бързо и от пластична операция.

аз я обичам ако става така че да не я усещаш (изречението ее мноооого смислено....) но като цяло всичко се променя за добро или лошо ...аз станах Мис Общителна , ако някога ви заговори момиче на улицата питайте може да съм била аз ...Хората около мен също се променят и аз променям гледната си точка към тях , но колкото и да се променят нещата Нирвана ще си е все там при Кърт , където и е мястото ,, в сърцата !!!