Машина на времето

Представете си, че съществува, да. На ваше разположение е. Ще я ползвате ли? Къде ще отидете- в бъдещето, в миналото? Защо?

Винаги съм се питала, какво ще направя ако ми се даде втори шанс да изживея дадент момент от живота си или целия си живот.Филми от сорта "Ефектът на пеперудата" много често ме подтикват към такъв вид размисъл и за тва са ми едни от любимите..
В повечето случаи си мисля как нищо не бих променила, защото иначе сегашната реалност щеше да е друга и въобще всичко щеше да протече по различен начин..
Но пък сега съм на друго мнение. Бих дала всичко, за да се върна назад известно време ..И да прекарам отново най-щасливата си една година с едно момиче, което никога повече няма да видя.Не ме интересува дали ще променя бъдещето или не, просто искам да изживея всичко до най-малката подробност, като знам че всичко ще е за последно : ( ..

бих отишла в бъдещето, да видя дали решенията които вземам са правилни и дали все пак ще успея с тях да сбъдна мечтите си, или да тръгна по пътя майната им на другите ще си сбъдна мечтите...

haunting.fear написа:

Филми от сорта "Ефектът на пеперудата" много често ме подтикват към такъв вид размисъл и за тва са ми едни от любимите..

Между другото, почти всички, които познават, се сещат за филма, щом видят темата.
:Д
И аз.

Та, за машината...
наистина е сложно.
От една страна го искам- миналото, разбира се, златното, минало, детството, народната топка и времето, когато бях толкова безкористно щастлива. Просто щастлива. Щастлива.
От друга страна, има толкова условности...

ако се върна, със сегашния ли си акъл ще се върна? Сигурно няма да е същото тогава? Сигурно ще замърся детството си?
Ще мога ли да се върна само за момент и после- обратно? Колкото да си почина от задълженията на един 18 годишен хомо сапиенс?

А иначе искам. Искам си много неща от миналото. Искам много спомени, които вече започвам да забравям. Бъдещето....понякога ме плаши , понякога просто не ме интересува.

Аз пък не искам много. Може би само 2-3 години назад да се върна бих била доволна. Имам много неща, които бих променила и направила по същият начин повторно. И наистина понякога копнежа ми за връщане назад във времето ми е толкова голям, че чак ми става тъпо... защото знам, че просто няма как.
Но ако можеше... нямаше да съм много лакома. Щях само да се върна 2-3 години назад и да направя толкова много неща по различен начин... и по този начин сега щях да съм в доста по-благоприятно положение, но уви. Е, поне сме се поучили от туй онуй... при положение, че знаем, че няма как да го поправим. Не и напълно.

Аз искам да съм била родена началото на '80-те или края на '70-те. От една страна заради Nirvana..от друга, че тогава живота е бил по-лесен и всичко е означавало нещо..от трета, не е било прекалено отдавна..имало е какво да се прави и къде да се ходи, живота не се е ограничавал само зад оградите на селото.
Понякога си мисля, че искам да съм била родена към 1860 г., да съм живяла през 1877-8г. и след това..в този период ще е имало за какво да се боря, ще са се ценяли качествата на хората, хората са се стремяли към НЕЩО... пък и съм си патриот по душа

Да, това го забравих....искам да съм родена точно през 70-те!
Ще слушам Нирвана още преди да нашумят

И ще съм достатъчно голяма да ходя по концертите им, определено.
И се изкушавам от мисълта да заместя Кортни Лов. :Д

Както и да е, старая се да спра да съжалявам, че е невъзможно, само става по-зле.