Явно съм няква спряла...

Почти целия си живот прекарах НЕобръщайки внимание на това, което се случва покрай мен. Голяма грешка в много аспекти, но тъй като е минало свършено не смятам да съжалявам за това.
Но поотраснах и дойде време, в което започнах да наблюдавам живота...хората...най-вече хората. А и събитията започнаха да се стичат така, че дори и да не искам аз съм длъжна да проследявам и научавам за ''развитието'' на хората и технте велики човешки отношения. Човешките отношения са най-голямата пародия, която познавам.
Ето давам пример, за да не разтеглям прекалено много.
Напоследък все по-често ми се случва да ставам свидетел на хора, които са имали любовни/интимни и каквито искате ги наречете отношения с ГОДИНИ...от порядъка на 2-3-4...5-6-10. След това се разделят.
Окей, това всеки го прави. That's the part of the deal. Не съм чак толкова наивна разбирам самия процес...събираш се с някого - разделяш се с него. Нямам как иначе да бъде. Това, хубаво. Ясно като бял ден. Само дето ме УДИВЛЯВА начина, по който повечето от тия хора след има няма 1-2, максимум 3 месеца са отново ''на черепашата''. На гребена на вълната. Тоест - отново с някого, отново влюбени, отново във връзка, всичко отново само че с друг човек. И понеже както споменах това ме удивлява ужасно много, няколко от тия човека ги попитах право. Добре КАК се получава така? Как така посвещаташ себе си, времето си, всичко на тоя човек .... били сте толкова много време заедно и после изведнъж щрак... и с друг?! И те винаги ми отговаряха...''Ми живота е един, нямам време, което да губя в страдания по миналото''
Ееее, дъ фак. Ми то и аз имам един живот, и аз нямам време...но някакси не гледам така на нещата.
НЕ МОГА ТАКА. Явно аз съм няква прецакана, знам ли...допускам го, не държа на това, че съм права или нещо такова. Но не мога да превключвам толкова бързо, когато обичам един човек... и толкова много време сме си деляли всичко и после изведнъж да погледна на друга посока и да загърбя всичко...не, не мога братче. Не мога така. Може би се нарича сантименталност... а може би просто съм задръстенячка, която безвъзвратно си губи времето. Е...сигурно и такива като мене трябва да има. Но не мога да заменям толкова бързо и лесно едно нещо за друго. А това са силни чувства, отдаденост...дрън дрън...that's impossible man...
На мен ми трябва това време. Времето не ни е дадено, за да го пришпорваме толкова, аз лично предпочитам след една такава връзка поне 1 година, че ако не и повече да отделя за себе си и recovery...а останалите... юруш на каруцата. Може би аз съм яко зациклила..а може би просто другите не гледат на любовта по толкова специален начин, по колкото всъщност трябва...