Как лекуваме болката?

По принцип много често си мисля за това. Как е редно и има ли някакъв начин, който може да се нарече ''реден'' или ''нереден''.
Как се справяме с болката, независимо дали ще е от любов...независимо дали ще е някакво силно разочарование от приятел, от близък, проблеми в работа/училище... или просто кофти момент в живота...
Как се справяме с тоя момент? Кво праим, как прекарваме дните си?
Пускам тая тема, защото все повече се убеждавам, че има един малко по-правилен начин, макар че предполагам, че за всеки е индивидуално.
Нормално е когато ти е мъка за нещо да си налееш някаква спиртна течност .. да си запалиш една цигара и да димиш докато не стане една кутия. Правила съм го. Мамка му...не помага.
Макар че в първия момент алкохола като масло...замазва всички грапавини в тебе...
и първоначално се чувстваш супер успокоен... и си сипваш ощеее и ощеее... и колкото и да е банално...ех мамка му, после става още по-зле.
Аз примерно намерих един друг начин. Когато ми е криво или болно за нещо вече... лягам, правя коремни, потя се, правя си някви упражнения....даже се замислям сериозно за боксова круша... би било перфектния, идеалния, НЕЗАМЕНИМИЯ начин да лекуваш душевна рана... едва ли има някой, който да има причина да не се съгласи с мен тука

Нда, като спомена алкохол- на мене първия ми повик е да се напия като свиня. Рядко го правя, впрочем. Но има нещо успокояващо в самото надигане на бутилката....и после ти става по-леко....накрая заспиваш.
Но аз никога не продължавам.
Обикновено просто сядам някъде, където мога да съм сама, и се самосъжалявам/късам от рев -такива неща. Само че не трябва никой да ме вижда в такива моменти, щото на нищо не приличам. As was documented on my birthday...
Също така- музиката. Обикновено ме разревава още повече, но помага в процеса на лекуване. Слушам Damien Rice именно, когато съм депресирана, баси мазохизма...

Но, общо взето, просто сядам и оставям болката да минава. Нали всичко минавало с времето...Бавен начин, ама сигурен.

Аз обикновено се самосъжалявам, ядосвам се, започвам да мразя всичко наоколо, но само когато съм сама, защото ми е много трудно да крия какво си мисля и като трябва да изляза от усамотението си викам еми така е... това е станало вече, няма какво да се направи, вече няма да позволя да се случи, утре ще съм по-добре и ще измисля с какъв успех да залича спомена за някогашното страдание...
и въпреки това следващият ден се събуждам все така подтисната, тези "рани" винаги се обаждат като започна да размишлявам дълбоко... и общо взето... може би просто не умея да се справям, а мога само да прикривам външно
и в крайна сметка просто намирам утеха в нещата които наистина ме разсейват от всичко останало, макар че най-често тъкмо те са причината за гадното ми настроение, заради нещо което не мога да осъществя свързано със тях и т.н. и т.н. ...

Имам чувството, че аз най-тежко от всеки на този свят првживявам дори и най- тъпите и мижави проблемченца, които ми причиняват 6272837389939 пъти по-голяма болка. Винаги пиша разни неща....на някакви листи...и после ги изхвърлям в някое кошче или ги пазя и ги скътавам в някой шкаф и вечер плача в леглото и осмислям целия проблем... А най-обичам да си пусна студена вода в банята и да вляза с дрехите. Мега освежаващо.. направо като изтрезвително е... Просто мене няма човек, който да не ме мисли за пълна депресарка... Помня как едно момче беше казало, че в мене всичко го кефи...само това. че съм плоска и адски депресирана. Та така...важното е че някои неща и ценни съвети ми носят просперитет. Започвам да ставам все по-издръжлива и вече почти всичко ми минава с една бира с татко. (((:

На рождения ми ден (след публичното депресиране) знаете ли с какво ме поздравиха гадовете?

:Д
Няма да го забравя, Lucy Fur, you know.

Ами, не лекуваме.

Софийци. :ДД
Окей, "Свиньо, ще ти пръсна джигера" щеше да свърши добра работа.
Да знаеш за другия път.
Макар че не ми пукаше, бях на много бира.

Как ли щях да успявам без музика?
Абсолютно сериозно....
Някой да каже нещо за блъскането на предмети? Аз нямам предмети, които да блъскам. Хаха. Не, наистина, блъскат ми се, може би един порцеланов сервиз ще искам за Коледа.

Музика!! Oт време на време и с някои емовски методи, но не го препоръчвам.. ;))

P.S. Аа, по повод горния пост.. ми аз ще кажа! :D Искам да отправя публично извинение към вратата на стаята ми! Май тя най-често си го е отнасяла, не й останаха панти, горката.. :( Иначе на няколко пъти ми се е случвало да си разбия gsm-a в стената, ама то е така.. Майките могат да бъдат много изнервящи понякога, повярвайте ми! :D Добре че винаги си купувам някакви смотани телефони, иначе досега да съм фалирала! :D

Алкохол ще е утре- музиката ме спасява само когато съм сама, тълпите я убиват.
Абе....празници.
защо да е началото на ново десетилетие? Просто е краят на сегашното.

с писане.
пишеш докато ръката ти не изтръпне. пишеш докато мускулите ти откажат и след това продължаваш да пишеш, докато мастилото не свърши. докато химикалите не свършат. после хващаш молив. всички моливи. и пишеш.
дори да няма какво да напишеш. пишеш. драскаш. с големи букви. подчертаваш. късаш хартията. когато не знаеш какво да напишеш, започваш да изброяваш всички възможни и невъзможни обидни думи. всяка думичка, която изниква в съзнанието ти. след като думите се изчерпат започваш да драскаш. аз драскам спирали.
пишеш и драскаш, а хартията се намокря, докато изпразваш тялото си от горещата влага.
когато хартията изсъхне и болката изсъхва.
поне за кратко.

Колко познато.. Писането ме е спасявало хиляди пъти.. За няколко години съм изписала сума ти тетрадки, и както казваш ти, когато всичкия ти що годе "логичен" начин на изразяване се изчерпа, започваш да драскаш, да рисуваш, понякога да късаш.. Колко ми липсва това.. От доста време насам престанах да пиша, явно наистина, тотално се изчерпах.. Но така става, когато апатията измести болката, тогава наистина започваш да оценяваш какво е да те боли! Защото поне чувстваш нещо.. Сега вместо в тетрадки започнах да "пиша" по себе си.. Чат пат и косата ми си го отнася.. Не казвам, че моите начини са правилните!! Не искам да давам лоши идеи! Просто споделям моите начини.. но нещо ми подсказва, че забих в много лична посока, по-добре да спра.

http://vbox7.com/play:01ee2b38 xDD тука можеш да си избираш как да се депресираш

ahahhahahahhahahhahahahah
толкова е тъпо, че чак ми се струва истинско

Просто я държа в себе си.Не се стремя да я лекувам ,а просто искам да я забравя, интересното е , че се получава.

Apple написа:

Просто я държа в себе си.Не се стремя да я лекувам ,а просто искам да я забравя, интересното е , че се получава.

Чак ти завиждам. На мен никога не ми се получава. Работиме по въпроса за в бъдеще

BlackHoleSun написа:

Apple написа:

Просто я държа в себе си.Не се стремя да я лекувам ,а просто искам да я забравя, интересното е , че се получава.

Чак ти завиждам. На мен никога не ми се получава. Работиме по въпроса за в бъдеще

Това е само временно решение според мен. В един момент подтискането на чувствата и емоциите се оказва сериозен проблем по един, или друг начин. Изпитал съм го на свой гръб. За мен ключа към 'лека' за болката е споделянето, колкото и странно да звучи...

Въщност като се позамисля така...с много неща! С пиене, с музика, с трошене... понякога дори със спане. Като съм в кофти период и знам, че постоянно ще съм сдухана..лягам и спя..спя..спя...така поне съм сигурна, че ще има огромен период от време, в който ще е невъзможно да се ядосвам. Спането е голямо нещо...

всъщност за какво говорим, зависи от болката. има си разновидности- а, б, в - и ако А, примерно, я лекуват приятелите, при Б това не работи и трябва да я лекуваш сам, със музика, филми и подобни, при В може да се наложи да трошиш неща и така нататък.
или просто да седиш и да чакаш- нали всичко минавало.