прозорче, отворено в една душа..

Моята тема, муахахаа. тя ще изглежда така:

прозорче, отворено в една душа.. 58549442658843543334722

И ще започне така..

Тя

dedicated to Char

Зачената бе тя в страст на изгаряща жарава,
а родена в хладна морска пяна.
Очите й - стъклен планински изумруд,
стоплящ всеки зимен студ.

Ръцете й - горещ и течен карамел,
в който толкоз пъти той бе се клел.
Косите й - бурно падащ водопад,
а устните - пир за всеки негов глад.

Кожата й - бяла, пролетна омая,
цъфтяща с меки цветове от рая,
негова бе във всяка тъмна стая,
ала и тя измамна оказа се накрая!

Това вече е друго...браво , че ме послуша. прозорче, отворено в една душа.. 400387

По дяволите..ти и Char толкова ви бива, както и други хора от форума... Но защо аз не мога да изразявам емоции в стихове и изобщо писане, а в някво глупаво рисуване прозорче, отворено в една душа.. 235819

всеки отреден за неговото си, то и мен не ме бива особено, просто ми харесва да го правя. например в следващото няма нищо.

Тоз свят да ми покаже вече няма нищо

Изтощена и отвратена
пак влача си краката,
и тъпо гледам
на хората лицата.
За поетеса аз не ставам,
ти не ме съди,
че вместо благи думи,
само с хули възхвалям
жални съдбите ваши.
Къде ви са мечтите?
На вас,
съдебни консуматори!
Минават дните
и продължават глупости
да бълват от устите,
тъй както гърлено пръхтене
от драконови ноздри.
Тоз свят да ми покаже
вече няма нищо,
разврат и мода
обрекоха душата,
марихуаната прониза
на любовта крилата,
ракията взе ни
от ръце природата..
С пачка в ръката
изгубихме за есента мечтата!
Дъх поемаш с пълни дробове
и задавяш се в цветни светове
на въглеродната магия..тежка орисия!
Отегчена продължавам аз да бъда,
тоз свят да ми покаже вече няма нищо!

аз точката

седя и пиша
виждаш ли ме
погледни ме
мразя те шибана въпросителна
проникване в девствена тишина
ламарини болезнено проникват
а удивителната избистри шумА
а шУмата покри земята
пръстта покри ръждата
а точката аз питам
защо ламарината беляза чуждата вагина
къде отиде насладата от смъртта
където в Райската градина
ангели и дяволи кръвосмешават се
и раждат се богове
многоточие по Млечния път
кръстосваме падащи звезди
за да убием будните снежинки
навред насред напред
запетаята на хапчета озова се пак
и удавихме червенокосата
болезнена тишина прониква в девствена ламарина
казвам сладка
изричам развратна
станхме ли чужди
запетаи удивителни и въпросителни
тире броди из сънищата ми
къде си къде си
кръвта ми крещи
къде си къде си кучко къде си
зелен парцал
ще те шибам както ламарина тишината.

Лора, "Нелепият порцелан" е страхотно. прозорче, отворено в една душа.. 798372

Много са чувствени и изпълнени с толкова символизъм.

Поздрав.

Мерси за хубавите думи (:
Нещата, които пиша са много лични и са под формата на безформени редове и не мислех, че на някого му е интересно да ги чете..но се радвам, че си посетила блога ми
*усмихва се*

И ще вървя..

Този път ще вървя
и няма да спра.
Този път ще крещя,
за да не умра.

През кървавия път
ще одера всички стъкла.
На острия прът
ще забия ангелски крила.

Всяка мъка ще тъпча,
докато вървя..
Всяка глъчка ще тъпча,
докато вървя..

И пътят на мен ще се моли
и аз на пътя ще се моля.
Съдбата вратите да не затвори,
животът душата ми да не оголи.

Лора,току-що прочетох "След секс и след любов" и отново се влюбих в него. Мисля,че преди беше с друг край или нещо от сорта.. Както и да е,така е страхотно. Поздрави. :)

Благодаря, отново.
Не е с различен край, просто е малко съкратен..оставих потайност без имена (:

Звездите нощем често ме спират
на Яница а.к.а Perfection.

Звездите нощем често ме спират,
питат ме тихи, угасващо будни,
защо хората приживе умират,
жадни за обич, самотни и мудни.

Звездите нощем често ме спират.
Споделяме времена трудни и гузни,
времена, в които мечтите погиват,
а надеждите са оскъдни и чудни.

Кръстопът

"И когато го въвеждаха в Царството Небесно, един човек, озадачен от това, което вижда, попита един от ангелите:

- Защо и в Рая има престъпници, лъжци и прелюбодейци?

Ангелът не каза нищо, а просто подви ОПАШКА и замина някъде из дебрите Райски!!!"

Нищо свое не намирам в тази пустота.

И хората ги няма… безумна тишина!

Само фонът сменя цветовете си, но от какво значение са те,

когато празни са ръцете ми, когато няма накъде!

Виждам само своите мисли - ах, колко хиляди били!

И всички те са партизани - бушуват… търсят свободи!

Верен бях - на себе си... и на останалите бях-

какъв глупак съм бил!

Само болка от това познах!

Втренчен, гледах с дни стената

на стаята, в която съм живял.

Питах слънцето, небето и земята

защо така съм го избрал -

да бъда честен, истински и зрял?

Защо да не обърна добротата в злоба, болка и печал?

Не намерих отговор и все още не намирам…

май свърших с праведния път.

Озлобявам се и отпътувам -

от утре мой ще е светът.

С усмивка дяволита

и с измама във ръка -

ще превърна красотата

в прокоба, в нищета!

И така ще преуспея,

без да чувствам капка срам -

ще ме тупат по гърба,

ще ми казват колко съм голям.

Колко лесно стават тъй нещата,

колко е прекрасна късата пътека,

а старото ми аз САМО в далечината

с ек отеква… умира… вече не потрепва!

Моралът дебне слаби хора – злото крие свобода!!!

Така изглеждат днес нещата…

побързайте и изберете си страна

… поредна битка с неравни начала!

Зло, добре дошло при мен...

да кажем "чао" на съвестта!

Знам какво избрахте, хора -

ЗЛОБА В СВОИТЕ СЪРЦА.

Чиста безгранична свобода…

» Една тема за НАРКОМАНИ!
» Една нова родна група ?!