Червени слънчогледи

след като заседнах емоционално, мисля да направя проза-опит след всичко това...
а засега, ето ви

Пясъчен часовник

Изтичах- като пясък от часовник,
във пясъчна могила се превръщах.
Със спомени изпълнена до корен
с мечти се хранех и мечти преглъщах.

Изпях си песните. Ороних си листата.
Изгребах сънищата- нищо не остана
освен да се отпусна на земята
пияна от апатии, смълчана

като пиано, готово да изтръгне
последен тон от дробовете си
преди да се строши. Викът ми
бе флаг, изгубил цветовете си,

бе влак, откъсващ се от гарата
и хрипот под вода при давене.
Изтичах. И след повей във душата
не бе останало нищо за спасяване,

нито трошица, която да покаже,
че пианото е свършило концерта си.
Заминах. Ала кой ще каже
какво оттук нататък ще намеря?


пак мисля да пиша нещо като повест- поне- или каквото излезе.

Току що смятах да пиша в дневника си, но от проза стана това
Мразя, когато не мога да пиша


Искам да пиша.
Искам да пиша.
пиши
пиши
пиши
искам да пиша
искамдапиша
уви
уви
уви
само клавиши изпълнени с нищо
и в прозорците- само мъгли.
Никакви бури- само затишия
и морета със мъртви вълни.
искам да пиша
но нямам моливи,
думи,
пепел поне
Огън- само за четвърт тристишие
мастилено, скучно клане
Думите-сякаш напук
си издъхват
преди да достигнат целта
Мъртви морета с затишие пълни.
Утроби със пустота.
искам да пиша
искам да пиша
пиши
пиши
..или не.
Щом ще умирам, нека е тихо,
нека е тихо поне.

аз такива като предното ти много ги обичам.

аз напоследък съм се отдала на изливане на емоциите под формата на някакви агресивни фантазии.

агресивни фантазии, негативни емоции- все неща, които помагат на писането. :Д
мерси.

"Мразя, когато не мога да пиша" ми хареса...и аз мразя когато не мога това, но съм се родила с този "недък" ... Пишеш страхотно, почти толкова добре колкото сестра ми...:))) Може да не мога да пиша, но поне мога да оценявам това у другите.

Мерси тогава. : )
трябва да ми покажеш нещо на сестра си.