Абе дали има живот след смъртта?

Сигурно откакто свят светува хората се питат това нещо... точен отговор е ясно, че никой никога няма да има. Ама според вас... има ли нещо такова? Дали душата ти остава? Дали след това се случва нещо с теб? Дали виждаш светлини. лафиш си с други умрели и прочее...както някой вярващи мислят.

Ами не знам...мене тръпки ме повиват от тая темичка...но според мен душите на хората отиват на едно място. Страшно много хора са ми разказвали (чичо- полицай, роднини, възрастни приятели) че са виждали хора в момента на смъртта им и те винаги поглеждали в една посока (Сириус)... Досега не съм умирала и не знам какво е точно..но предполагам, че наистина виждат нещо като светлина. После не знам дали се връщат ноо колко българи са ходили там, ако не е било хубаво все някой от тях щеше да се върне...Българи сме все пак! Може да съм наивна но са правили тестове и са установили, че тялото на един човек в точния момент от смъртта улеква с няколко грама...нямам представа...стана ми страшно!

Според мен душата ти или енергията ти, се трансформира в нещо друго. Необходимата енергия, държаща тялото ти функциониращо толкова години, не може росто да се изпари..и се трансформира в нещо друго, което се ражда в момента на смъртта ти. Не става въпрос просто за прераждания..енергията може да се роди в цвете, в птица, в човек или във вятър. В моята глава са някакви такива неща, не съм чела никакви неща, които да са ме убедили в това..някак си сама съм го изградила по пътя на логиката. Не вярвам, че след смъртта сме сред някакви облаци и си говорим с някакви също умрели хора с бели крила.
Но пък съм сигурна, че в каквото и да се превърнем след смъртта си, оставаме със съзнание. Не си спомняме за този живот, който в момента живеем...но имаме съзнание за живота който живеем след 'прераждането'.
И винаги ми е било интересно да мисля, че щом енергията ни постоянно се превръща в друг организъм, то значи, никога не са ражда нещо АБСОЛЮТНО НОВО...т.е. всеки от нас някога е бил пра-човек, бил е комар или облак, може би дори гъба или бамбуково дърво, а защо не и панда? Звучи откачено, обаче аз наистина съм убедена в това.........

Преди няколко дена точно мислех да пусна тази тема.
Та...
преди да говоря за отвъдното, винаги трябва да помисля за смъртта.

Като малка мислех, че естествената смърт е нещо като задушаване и ....ами, беше ме страх до смърт от нея. :=д
Баща ми ми изслуша простотиите и си поговорихме малко по въпроса. Оттогава ми мина страхът. Тоест, страхът от естествена смърт.
Искам да умра на...около 70. Страх ме е от остаряването, ужасно ме е страх. Страх ме е от превръщането в дебела, полу-неподвижна, сенилна старица, която не може да ходи без бастун и мисли основно за новия сериал, внуците, яденето и спането.
Та смъртта е, както казва Йода "от живота част естествена".
"Полянката в края на пътя", според Тъмната кула.
"Път към Нангияла", според "Братята с Лъвски сърца".
След тези примамливи сравнения, повече ме е страх от живота.

Винаги мисля повече за смъртта, отколкото за това след нея. Просто знам, че колкото и да мисля и да давам воля на въображението си, ще си остана несигурна, а оставайки несигурна се чувствам като човек, който има треска под нокътя си и не може да я извади. Ужасно е.
Ако оставим това настрана, приятна ми е мисълта, че смъртта не е окончателният край. Край звучи толкова тъжно. Хубаво е да си мисля, че всичко е безкрайна матрьошка- след смъртта има нещо, а след него още, а после още....и винаги има нови неща.

Колкото до всичко, което каза Райт, имам да споделя един разказ, който обожавам
:

http://www.grandprixgames.org/read.php?5,939032

^^

ех, това разказче ми допадна, приятно беше (:

Нали? Хем приятно, хем забавно, хем съдържателно. И идеята супер много ми харесва. Аз съм ние. Ние сме аз.

Един приятел сподели въпросния разказ с мен и след като го прочетох :

[21.7.2010 г. 12:43:16] Char: “Are you god?” You asked.

“Yup,” I replied. “I’m God.”
:D God ме кефи тук
[21.7.2010 г. 12:45:48] Char: “This time around, you’ll be a Chinese peasant girl in 540 AD.” лол, грубо
[21.7.2010 г. 12:46:17] Dimitar Iliev: “This time around, you’ll be a Chinese peasant girl in 540 AD.”oh, fuck, not again
[21.7.2010 г. 12:47:41] Char: “Wait. I’m everyone!?” хубаво е да се знае :Д
[21.7.2010 г. 12:49:06] Char: баси якия разказ :Д
[21.7.2010 г. 12:52:31] Dimitar Iliev: нали?
[21.7.2010 г. 12:52:34] Dimitar Iliev: малко ме е яд
[21.7.2010 г. 12:52:43] Dimitar Iliev: щото изглежда като нещо, което можех да напиша
[21.7.2010 г. 12:52:49] Char: късно, късно..
[21.7.2010 г. 12:52:50] Char: но
[21.7.2010 г. 12:52:53] Char: ако вярваме на разказа
[21.7.2010 г. 12:52:56 | (12:53:05 — редактирано)] Char: ТИ си го написал
[21.7.2010 г. 12:52:59] Dimitar Iliev: нали?:)
[21.7.2010 г. 12:53:00] Char: както и аз :Д
[21.7.2010 г. 12:53:12] Dimitar Iliev: ако вярваме на разказа
[21.7.2010 г. 12:53:15] Dimitar Iliev: съм правил секс
[21.7.2010 г. 12:53:17] Dimitar Iliev: само със себе си
[21.7.2010 г. 12:53:20] Dimitar Iliev: хахаха
[21.7.2010 г. 12:53:21] Char: каква изненада
[21.7.2010 г. 12:53:22] Char: :Д
[21.7.2010 г. 12:53:55] Char: аз съм Стивън Кинг
[21.7.2010 г. 12:53:56] Char: баси якото
[21.7.2010 г. 12:54:04] Dimitar Iliev: ти си Ролинг
[21.7.2010 г. 12:54:10] Char: ти си Майер
[21.7.2010 г. 12:54:15] Char: (finger)

Та, все пак, страхотна идея. :ДД

омг....аз съм азис................омгг

Ние сме Кърт Кобейн.

Char написа:

Ние сме Кърт Кобейн.

не ние....АЗ....йеааах

Защо най - известен е въпросът "Има ли живот след смъртта", а не "Има ли живот преди да се родим", "А дали сега не сме в рая", "Мога ли да отида в рая, без да загубя пениса" си и други производни?
Аз лично мега много се дразня на този въпрос, за живота след смъртта. Първо, че не вярвам да има, второ, че няма как да се докаже. Ако има - има, ако няа... Ми няа.
Възможностите са безкрайни и вярвам, че отговорът е някъде извън границите на нашето въображение. Може един ден, баш след като умрем, да се събудим из някоя друга вселена и да се окаже, че нашата е била нещо като копие. Може всичко това да е просто един огромен сън, а може и да е нищо - край, толкова. Има ли въобще живот, има ли реалност?
Просто не харесвам въпроси без категоричен отговор.

Цитат :

Аз лично мега много се дразня на този въпрос, за живота след смъртта. Първо, че не вярвам да има, второ, че няма как да се докаже.

И аз се дразня на това. Мразя теории без доказателства.
Иначе самата смърт ми е интересна.
Секундата точно преди нея и секундата, в която умираш. Последна мисъл, последно чувство?
Жалко, че няма да мога да го коментирам след това. :д

P.S. Много Инсепшън май, Дани. :д

P.P.S. Сериозно, ако имаш да напишеш нещо по темата, давай и си бабосвай колкото искаш.

От Дани: Добавям, че баба ти е инсепшън.