Правим ли си планове?

Улавям се, че съм възможно най-плануващаталичност на планетата. Винаги когато нещо предстои...дори да е 5 месеца занапред, аз ще го планирам непрекъснато. Умниците казват, че съдбата не обича планове, обаче работата е там, че аз не вярвам в съдбата и именно поради тази причина постоянно си правя планове. Обаче няма да обяснявам колко горчи когато ненадейно някой от тях се разпадне... разпадам се и аз.
Въпроса ми към вас е , имате ли навик да си правите планове? Хубаво ли е според ва съобще да се правят планове?

За мен това е хубаво... така поставям целите си-като планувам как ще ги постигна и това ми носи някаква увереност ето всичко съм планувала, стъпка по стъпка, ще успея... аз мога...
но ежедневните неща много рядко планувам... само ако е нещо важно..

Когато си наложа да планувам нещо, да го обмислям и да следя осъществяването му, ме заболява главата :D
Напоследък ме боли много главата, защото с еопитвам да измисля каква матура да държа, съответно какви пари за уроци ще ми трябват, от там че трябва да бачкам цяло лято..а от там, започвам да правя планове къде и каква работа ще търся. еми да, боли ме главата.
Не ме кефат плановете..
Не правя планове за пътувания, нито за изживявания, които ми предстоят..обичам да ми скимне нещо и да тръгна без да знам какво ще се лсучи.
Понякога обичам да си мисля предварително какво ще правя като се прибера, да речем, но определено не е план...да си мисля, как ще си легна и ще пусна някое филмче или как ще направя чай с мноого мед и лимон и ще чета някой дълбоко интригуващ и приятен роман цяла нощ, не е план.
Плановете ми се свеждат до задълженията.
Планувам кога да стана, за да успея да си науча или да се оправя навреме и да ида където трябва.
Планувам кога ще сместя чистенето в нас.. и някакви такива.
Плановете ми се свеждат до задълженията в краткосрочен период. Но пък не може дори без това..

Не обичам плановете.Даже меко казано ме плашат.Просто не искам всичко да ми е предначертано, разграфирано и тн ...Мразя срокове, разписания и всякакви други норми, които се опитват да направят живота ни по-скучен. Може би и за тва мразя даскалото хХ.
Винаги съм харесвала хората, които живеят за мига и не им пука за никого и нищо..Те винаги остават неразбрани, не защото са крайни, а просто защото знаят смисъла на живота..Всички го търсят в сериозните неща..Според мен той въобще не е в това..Човек трябва да има някакви намерения и нагласата да направи нещо, но чак пък планове в повечето случаи са излишни..Когато нещо не стане както си го замислял поне не съжаляваш, защото като не си правиш излишни сметки, очакваш всичко!

Аз ритам към отбора на не-можещите да планират. :Д
Не мога да планирам дори какво ще ям за закуска.
Вчера половин час седях в денонощния магазин, защото не можех да избера между две кисели млека и накрая не взех нито едното.
:ДД
Ок, идеята ми е, че ви мразя, скъпи хора, можещи да планувате нещата. Депресирате ме. Карате ме да се чувствам бъгната. :Д
Сякаш този, който ми е правил параметрите, е забравил един доста основен.
Отделно от НЕСПОСОБНОСТТА си да правя планове, в отделни случаи
просто не ги харесвам...

Има нещо много привлекателно в спонтанните неща, нали?
От онези, за които гледаме по хубавите филми?
Спонтанно пътуване, спонтанно тичане в дъжда етс.


От друга страна...
спонтанноста много често ми е разваляла настроението.
Но какво пък? Никога няма да бъда човекът с графиките. Затова ще е добре да имам някакъв такъв лбизо до себе си. :Д