Любовта трае три години...

Никак не е приятно да чуеш, че любовта трае три години...Това е несполучлив опит да направия магия или все едно будилникът да свирне посредата на прекрасен сън... След три години двамата трябва да се разделят, да се самоубият или да си родят деца-три начина да потвърдят своя край.
Често разправят, че след като мине известно време, страстта се превръщала в "нещо друго", по-здраво и по-прекрасно. Че това "друго" било Любовта с главна буква, чувство не толкова възбуждащо , но пък за това по зряло. Нека сме наясно: на това "друго" аз казвам майната му и ако именно това е Любовта, харизвам я на мързеливите, на отчаяните, на "зрелите",на онези затънали до гуша в своя сантиментален комфорт.Моята любов си е с малка буква, но с широко разперени криле. Тя не трае дълго, но поне човек чувства, когато я има. "Другото", в което се опитват да превърнат любовта, напомня някаква теория, измислена, за да накара хората да се задоволят с малко и да се утешават,че по добро не може и да се намери. Те ми напомнят за завистниците, които драскат с пирон скъпите автомобили, защото сами не могат да си купят такива.


Та какво е за вас любовта и колко и е срока на годност?

Много ми хареса това описание, казах ти и по-рано. Силно препдочитах в този форум да няма теми за любов, но така или иначе е безнадеждно, а пък и темата ти никак не е зле, тоест не е от сантиментланите и банални глупости за красотата на любовта, с която всички сме така добре запознати. Доста реалистично звучи по начина, описан в поста ти, впечатлена съм.
Колкото до това ''какво е за мен любовта и колко трае''... точно на ТОЗИ етап за мен любовта е безсмислена и наболяла като тема. Не знам какво е, не искам да се замислям. Изпитвала съм я обаче...знам с каква мощ над личността ти и съществуването ти разполага и точно това я прави леко зловеща, поне според мен. И доста опасна... особено когато е истинска и неподправена. Магнит за проблеми, главоболия, гадни последици, нерви и прочее... не мисля, че и това е нещо ново за когото и да било тука. Омръзна ми...само с това бих изрекла текущото си мнение. Любовта ми омръзна. Омръзна ми вечната лъжлива надежда, която носи, защото така или иначе е просто един приятен преход, след когото събираш вътрешностите си по пътя, защото си скачла прекалено високо от радост. Заблуда до някаква огромна степен... завладян си от нелепото чувство, че всичко това ще трае вечно и че си толкова щастлив, колкото отново няма да може да бъдеш. Уви. Особено ако приемаш по-емоционално нещата от живота, гарантирам, че една истинска любов ще ти ебе майката за отрицателно време и дори няма да се усетиш кога ще втасаш толкова силно, че да не можеш да си намериш мястото с месеци , а може би години.
До тук стана ясно, колко е ужасно мнението ми на този етап. Е да, ама въпреки това пожелавам всеки му...да я изпита истинска чиста силна разтърсваща поне веднъж...и дори да гледа да е само веднъж, защото втори път би бил прекалено фатален...поне за мен.
Колко трае? Несподелената трае вечно.

Да, любовта трае три години.
Защо?
Защото.

Хех големи математици сме ...Само дето не разбирам как може да се пресмята трайността на чувставата???о.0 Признавам! - Нямам опит в тези неща, но съм наблюдавла доста хора, които се обичат истински. Най- яркия пример са родителите ми. Ето, те вече почти 21 години продължават да се обичат и всички неподходящи един с друг хора им завиждат за любовтта... аз също. Едва ли ще срещна такъв тип човек, че да си паснем така. Сигурно ще е някой ръбат пън. Обаче хората се надяват на това.
Разбира се, че хората си омръзват, че имат сдърпвания за това онова, дори и грандиозни скандали, обаче наблюдавайки ги, аз си мсиля че ако се обърнат един към друг дори и в най-неподходящия момент и се попитат от какво са уморени, какво ги дразни в другия.. сигурна съм че такова нещо няма да назоват. Иии да любов според мен си съществува, нищо, че хоарата не се интересуват от това до определен етап от живота си. Не се правя на Аристотел...просто си мисля, че е така. И мсиля си и още нещо- че на мене още не ми е време да говоря за това :).

Чела ли си книгата на Бегбеде? Всъщност не си говорим за точни периоди...а за преходност като цяло. Просто ни трябва някакъв времев континиум, във който да напъхаме темата.
Този е идеален.

Цитат :

Често разправят, че след като мине известно време, страстта се превръщала в "нещо друго", по-здраво и по-прекрасно.

Да, всъщност. Нарича се приятелство и е евентуално възможно. Но за тези, които искат да ми кажат, че това е Истинската Любов....
просто не. : )
Любовта е страхотна, но си има срок на годност. И пресъхва, когато започнеш да остаряваш, тва е. Кой кога започва да остарява- това е индивидуално.

Според мен любовта би "пресъхнала" само ако на човека, с когото си, си показал всичко от себе си, дал си му всичко, станали сте си скучни и безинтересни... но поне досега с Любимият не ми се е случвало и си мисля че никога няма да се случи, защото и двамата имаме още много мечти, които да сбъдваме и много неща, които искаме да "открием" и научим и направим...