За мечтите...

По принцип в това време на денонощието ставам неспасяемо сантиментална и за това... ще гледам следващият път да не съм близо до компютъра.
Но сега така или иначе см тук и мисълта сериозно ме е налегнала. Мисълта за мечтите. За маечтата. Ако е само една... май е най-добре. Ще ви питам дали мечтаете. Но ще ви задам въпроса чак след като отговоря сама на себе си.
Аз мечтая много, за добро или за зло (сякаш напоследък обаче доста по-малко от преди...) Преди мечтаехе всеки ден, и най-вече - всяка вечер. Мечтаех непрекъснато, но просто в един момент...не зная, от само себе си сякаш дори желанието ми да мечтая се изпари. Може би е моментно, а може би не е. Но все още имам едни такива мънички... съвсем обикновени мечти, които силно вярвам...почти всеки има. Но аз ги преживявам и изпитвам по някакъв особен начин, може би защото ... не знам.
Една от най-големите ми мечти е да си имам някой ден къща. Не искам апартамент, не искам никакви кооперации и квартали, искам просто една къща на 2 етажа. Моя собствена с дървен под, с картини по стената. С камина в хола с голям телевизор и масивна дървена маса. Може би и 2-3 котки и дворни кучета. С балкон на вторият етаж, на който да излизам и да пия бира лятото с любим човек...може би...особено второто...whatever.
Но определено ми е голяма мечта. Не го мисля много често, даже напротив, мисля си го прекалено рядко, може би защото ми се струва толкова далечно и почти недостижимо, че избягвам да мисля за него, избягвам да си мечтая Знам ли пък...може би някой ден ще го постигна? И ще пиша тук, за да се похваля... силно си го пожелавам :)
Ами вие? За какво мечтаете и бихте ли го споделили с нас?

Преди време...може би до преди година....не мечтаех, всъщност МРАЗИХ мечтите и се чудих на хората защо, аджеба, си пропиляват времето в това да мислят и да си въобразяват разни неща, които никога няма да се случват и всъщнопст самобичуват самите себеси. СТруваше ми се абсурдно. Аз вярвах в амбициите, в желанията, в плановете. Всичко, което има перспектива да се случи.
Не знам какво се случи, но вече знам, че онова ми мислене е било една от най-големите ми грешки. Сега постоянно мечтая, това е начинът ми да избягам от всичко, сливам мечти, амбиции и желания. Независимо дали ще се случат аз ги украсявам и им вдишвам живот постоянно.
И все пак всеки си има нещо на върха, което иска най-много.
Това, което искам да се случи с мен, всъщност наподобява малко горния посто, но не съвсем.
Аз бих искала също да живея в някоя малка къщичка, но искам да е далече от хората, по възможност някъде към планината...един час с колата, например, за да стигнеш до града. В нея искам да има огромна библиотека, искам да има двор, за който да се грижа, искам да е обсипана с картини и огромно количество ценителска/колекционерска музика. Ще живея с любимия човек и някак си винаги съм си се представяла как ще му готвя и ще го глезя Ще имам две деца като едното ще е осиновено. Винаги са ми казвали, че си ме представят като уединен писател и някак си свикнах с тази мисъл и може би ще пиша някакви неща..
През свободното си време ще се разцепвам на някакви концерти, ще се прибирам в нас смазана от погота и ще реанимирам една седмица....


Мечтая си иии да ида в космоса, колкото и странно да звучи ^^ Искам да ида на Луната и на Марс и дори просто да летя в Космоса, ще бъде страхотно..

Мечтая си и да ида в Страната на Изгряващото Слънце.. искам да видя слънцето точно от там, най-голямо, ярко и въздействащо :]

Мечтите в днеши дни, може би са най-хубавото което може да ни се случи, защото сега всичко е до болка еднакво.Не знам за вас, но през повечето време имам чувството, че всеки ден е като предишния всичко се повтаря по един и същи начин, а в такива случаи на човек наистина не му остават нищо друго освен мечтите.
Иронията в случея е че колкото и да са прекрасни мечтите, когато разбереш че са невъзможни, че най-съкровенното ти желание никога няма да се сбъдне се чувстваш още по-зле.
Аз лично още от малка мечтая за едно и също нещои продължавам да мечтая за това, но всеки път осъзнавам колко незъможно е то.
Но малко или много чрез мечтите поне можем за малко да се отскубнем от всичките гадости които ни заобикалят и поне за малко да се чувстваме добре.

anemic_royalty написа:

Аз лично още от малка мечтая за едно и също нещои продължавам да мечтая за това, но всеки път осъзнавам колко незъможно е то.

Искаш ли да споделиш? :]

Ами хъх някак си сложно е или поне на мен така ми изглежда.
Още от малка обичах да рисувам и от 1 до 7 клас бях в рисувателна паралелка, след което от 8 до 12 клас също, но не мисля че някога съм искала наистина да бъда художник, не знам просто никога не се бях замисляла за това. За мен винаги рисуването е било нещо което ми носи невероятно удоволствие, нещо което мога да правя с часове без да се уморя.Но през последните години всичко се свеждаще до това да взема решение за бъдещето си и какво ще правя и цялата работа с рисуването стана прекалено натоварваща и това удоволствие се изгуби и аз се отказах.Не знам дали това е една изгубена мечта, но определено чувствоно не е приятно.
Другата ми мечта от малка е да се занимавам с кино, но и това никога не съм го вземала насериозно, защото никога не съм имала шанс да проверя възможностите си.И това бих казала, винаги ми е било огромната мечта.
Вероятно и рисуването и киното идват от майка ми, защото тя е кандидаствала в НАТФИЗ с актьорско майсторство, но са я скъсали на последния изпит, а също така рисува много добре, но баба ми не й е позволила да кандидаства с това.
И така, понякога имам чувството, че аз мога да направя това което тя не е успяла, но нейсе ;DМоже би понякога мечтите трябва да си останат просто мечти.

anemic_royalty написа:

Може би понякога мечтите трябва да си останат просто мечти.

Не и в твоя случай,трябва да се бориш за тях.Изключително гадно е да станеш на четирдесет години,де седнеш и да погледнеш живота си с разочарование,осъзнавайки какво си можел да постигнеш и как си го пропилял,приемайки по посредствения път на повечето хора. Бори се за мечтите си !

" Човек без мечти е като празно чекмедже. "

Kass написа:

anemic_royalty написа:

Може би понякога мечтите трябва да си останат просто мечти.

Не и в твоя случай,трябва да се бориш за тях.Изключително гадно е да станеш на четирдесет години,де седнеш и да погледнеш живота си с разочарование,осъзнавайки какво си можел да постигнеш и как си го пропилял,приемайки по посредствения път на повечето хора. Бори се за мечтите си !

"понякога"!
Съгласна съм с anemic_royalty. Човек задължително трябва да се бори за сбъдване на мечтите си...но понякога си мисля, че те са точно за това....да ни провокират да се борим! Да се борим за нещото, което си струва, независимо дали накрая ще се преборим.

Абе, тва мечтите и осъществяването им е много условно нещо и зависи от прекалено много други неща, които много често се явяват пречка, която не винаги може да бъде преодоляна...