Вярваме ли в НЕЩО?

В какво точно вярвате? В Господ? В себе си?

Аз лично вярвам в Господ, предполагам ще има нападки от тази гледна точка, защото в днешно време е прекалено модерно да не вярваш в нищо. Не мога да го обясня, не мога да накарам другите да вярват, но за себе си чувствам някакъв вид закрила в това отношение. Някак си винаги, когато се захвана с нещо, знам че не трябва да се отказвам, защото ПОНЕ ОТ НЯКОГО ТО ЩЕ БЪДЕ ЗАБЕЛЯЗАНО И МОЖЕ БИ ОЦЕНЕНО.
Мога да ви обясня простичко тази вяра само с едно изречение:
Това, че не сте виждали 5 милиона долара, не означава, че те не съществуват.


Друго, в което вярвам това е енергията. Всяко едно тяло, всяко едно съзнание, всяко едно действие е съвкупност от енергия и мисля, че можем да я пренасочваме в наша полза. Например, когато искаш нещо да се случи, започваш да насочваш цялата си енергия на мисленето към него. Започваш да го викаш и да си го представяш, но без да има никакво съмнение или негативно усещане към него.. и то се случва, макар и в съвсьем друга насока, каквато си си представял. Всъщност аз не мисля, че ние сме някакъв вид материя или нещо подобно, ние сме просто съвкупност от енергия, която е толкова силно наситена, че си мислим, че имаме цвят или форма. Всяко едно наше докосване е илюзия. Ние не съществуваме в реалността.

Вярвам в знаците. Постоянно ги виждам. Виждам няква обезглавена кукла на улицата и на същия ден разбрах за едно мъртво момиче, например. (това просто спр мн ме стресира)

Вярвам, че скоро света ще свърши, определено не 2012, но 2030 е възможно. Прекално много климатични катаклизми. Природата започна да диша тежко, не й стига въздухът и мисля, че изригне и ще ни помете.

Вярвам изключително много в духовното извисяване и моето твърдение е, че изкуството ще спаси света. Нещо като постигане на Нирвана, чрез отдаване на съзнанието ни във дълбините на същността на литературата, музиката и рисуването. Един човек, който може да се взира в една картина минимум 5 часа има бъдеще да излезне от помията на нашата гнусна цивилизована маса ''умове''.

Вярвам в много неща (:

Аз пък не вярвам в Господ, не защото е МОДЕРНО.. (всъщност като се замисля...през целия си живот никога не съм зачитала никакъв вид ''МОДА'') или защото искам да се правя на интересна, или защото не видиш ли , би било признак на голяма сила от мяо страна. Не вярвам, просто защото не мога да вярвам, не защото не искам да вярвам. Нямам възможност да вярвам, защото нямам причина да вярвам. Според мен това е една сссссупер глобална, накована, градивна, незаличима манипулация. Въобще...аз съм си скептик и нито един аспект или факт от вечната тема ''Господ'' не ми вдъхва нито процент доверие. Помня като малка имах навика преди да заспя да се моля, просто защото бях малка и тогава вярвах и в Дядо Коледа. Нямала съм ресурса да помисля по въпроса...
За мен всичко е много простичко. Нямам нито нужда нито страст да се замислям за всички тия неща, какво сме, що сме, само знам, че огромния процент от нас живеем в тотална заблуда. Може да звучи малко банално и тривиално ( то всъщност истината винаги е или едното или другото, или и двете..) Но всичките тези неща с библията и с ... ще си призная, че дори не съм я чела, единсдтвеното , което знам са десетте Божи заповеди , които щяха да са си пределно ясни сред народите и без любезната й намеса. Пък и библията и ''Господ'' уж ме ОТРИЧА, така че нямам за какво да вярвам на такива драсканици. Или просто хората отпреди хиляди години са били толкова невежи и филмирани , че до ден днешен заради тях се спекулира с тия неща и се гледа на библията и на Господ мноооого сериозно. Което според мен е грешка. Гледай си живота там ... стига простотии. Някой хора губят близки, губят живота си, рабзоляват се неизлечимо, абе с две думи...такива неща им се случват, които аз само трудно мога да си представя, Господ ми е много интересно на кой от тях слезе да помогне? Къде в ЦЯЛАТА мизерия и проклетия на Земята има следи от Господ?
Чисто семки занимавка. Супер жалко, именно за това хората сме като някакви роботи. Едни бият чела в пода, други се кръстят като луди в крайна сметка никой не знае точно за кво го прави, има ли смислъ да го прави и тоя неговия Бог просто надраскана фигура ли е или само изваяна икона, в която се пулиш с надежда. И се чудя защо Бог не е само един...ами са 12479 за всеки народ по един. Католици мюсюлмани,християни... не е правдоподобно просто.
Та с две думи НЕ ВЯРВАМ.
А в кво вярвам...в себе си и то само до някъдв.

right in two написа:

Друго, в което вярвам това е енергията. Всяко едно тяло, всяко едно съзнание, всяко едно действие е съвкупност от енергия и мисля, че можем да я пренасочваме в наша полза. Например, когато искаш нещо да се случи, започваш да насочваш цялата си енергия на мисленето към него. Започваш да го викаш и да си го представяш, но без да има никакво съмнение или негативно усещане към него.. и то се случва, макар и в съвсьем друга насока, каквато си си представял.
Вярвам изключително много в духовното извисяване и моето твърдение е, че изкуството ще спаси света. Нещо като постигане на Нирвана, чрез отдаване на съзнанието ни във дълбините на същността на литературата, музиката и рисуването. Един човек, който може да се взира в една картина минимум 5 часа има бъдеще да излезне от помията на нашата гнусна цивилизована маса ''умове''.

Напълно съм съгласна.
Аз най-вече и преди всичко вярвам в хората. Не знам защо. Вярвам,че доброто в тях ще излезе на яве, че дори и да проявяват завидна злоба, все някой ден ще станат по-добри. Може би съм наивна , но вярвам в това.
Вярвам в себе си. Знам,че мога да постигна абсолютно всичко, което поискам. Стига да го поискам силно :)

blue_skies_f написа:

Аз най-вече и преди всичко вярвам в хората. Не знам защо. Вярвам,че доброто в тях ще излезе на яве, че дори и да проявяват завидна злоба, все някой ден ще станат по-добри. Може би съм наивна , но вярвам в това.
Вярвам в себе си. Знам,че мога да постигна абсолютно всичко, което поискам. Стига да го поискам силно :)

Аз си мисля, че доброто у хората е нещо като вроден инстинкт. Проявява се при някои по-често, при други изключително рядко...няма лоши хора, просто има хора с лош късмет и лош нрав.

Не съм особено съгласна, не вярвам,че хората се озлобяват, вярвам,че при тях си е вродена злобата, а усещането за добро липсва съответно.

Язе вярваме в себе си.

Когиталността!

В себе си и никой друг. Ако чакам на "господ" или някой друг да ми помага, ще си остана с чакането. Звучи грубо и неприятно, но това си е самата истина.

Не вярвам в никой и в нищо.

Вярвам в себе си.
Аз съм екзистенциалист.
За мен основната сила е логиката и не мога да повярвам в нещо, което логически се губи.
Забелязал съм една тенденция. Голяма част от християните (най - често тези, които се опитват да спасят душата ти) не се подчиняват на логичните закони. Даже много се дразня, като някой ми каже: Докажи, че няма Господ... Еми, докажи, че има! Да, ама си мислят, че са прави, тъй като нищо не може да бъде доказано, че го няма.
Мразя хора, които започват да побесняват, като споделя, че не вярвам в Господ. Уж било религия на мира, уж бог ни обичал всички, уж смирен християнин, пък крещи, та плюе насреща ми.
Въобще от всички, най - много мразя християните, защото са най - арOгантни, лъжливи и досадни.
Мразя мормони.

Дани, май трябва да се наспиш, преди да постваш, че става много арУгантно. :ДД
Инак:

ChaseTheSun написа:

За мен всичко е много простичко. Нямам нито нужда нито страст да се замислям за всички тия неща, какво сме, що сме, само знам, че огромния процент от нас живеем в тотална заблуда.

Така е при мене.
Като почне Ру да ми ги развива едни
"Ти всъщност вярваш, колкото и да го отричаш, самият факт, че го отричаш, значи, че вярваш, не отричаме нещо, което сме сигурни, че го няма"
Да, ИЗНУДВАТЕ ме да го отричам.
Иначе просто не мисля за това...

Ок, имам един наистина неясен аспект : защо трябва да вярваме в дадено субстанция, просто защото съществува. Айде да вярваме в тенджерата с ориз на масата.
Нека ми кажат, че вярват в това, което е казал Иисус. И аз вярвам в много неща, които много мъртви хора са казали. Няма нищо лошо в това.

Впрочем, има доста приятни християни, нека си вярват. Аз лично мразя фанатиците.

О, и вярвам в себе си и живите хора край мен...защото като ми се наложи да се опра някъде, имам твърдо рамо, а не въздух и молитви.
Peace^^

аз вярвам в красотата... :D не знам просто вярвам че във всичко има по нещо красиво или добро или както искате го наречете... че всичко си има добра страна, просто тртябва да намеря силата да я оценя...
вярвам че мога... вярвам че вискчо което наистина искам да постигна е възможно НО ме е страх само по някакъв начин да не се окаже че всъщност нямам достатъчно време да го осъществя
вярвам че има толкова случайни, колкото и неслучайни неща
вярвам във щастието, колкото и трудно да намирам дори частица от него
вярвам в таланта
вярвам в интелигнетността, колкото и глупаво да звучи
вярвам в красивата и истинска любов
и може би куп други неща за кито не мога да си дам сметка в момента

Вярвам във всичко, което заслужи вярата ми. Всичко, което докаже, че доверието ми не е напразно.
Вярвам във всеки, който се бори за целите си. Вярвам, че или ще загуби, или ще спечели, но все нещо ще се случи.
Вярвам в борбата, вярвам в решителността вярвам, че мнозина не знаят пълното значение на "вяра", че още по-малко са я изпитвали ... и все пак вярвам. Както вярвам, че никой не се интересува от моите вярвания.

Danny_Barrett написа:

Вярвам в себе си.
Аз съм екзистенциалист.
За мен основната сила е логиката и не мога да повярвам в нещо, което логически се губи.
Забелязал съм една тенденция. Голяма част от християните (най - често тези, които се опитват да спасят душата ти) не се подчиняват на логичните закони. Даже много се дразня, като някой ми каже: Докажи, че няма Господ... Еми, докажи, че има! Да, ама си мислят, че са прави, тъй като нищо не може да бъде доказано, че го няма.
Мразя хора, които започват да побесняват, като споделя, че не вярвам в Господ. Уж било религия на мира, уж бог ни обичал всички, уж смирен християнин, пък крещи, та плюе насреща ми.
Въобще от всички, най - много мразя християните, защото са най - арOгантни, лъжливи и досадни.
Мразя мормони.

Здрасти, Дани Барет!
Той и Кърт е бил християнин, и него ли мразиш? Шегичка.
Не смятам да влизам в спор с теб относно това, че много християни не са "смирени". Абсолютно си прав. Аз също не съм, защото за мен сегашната библия не идва чрез Христос. В нея се казва, че трябва да се къпем. Да, но чумната епидемия през Средновековието идва от точна обратната препоръка. Друг факт, който логически си противоречи с настоящата библийца - защо след като се проповядва смирение, християнството става заплаха за Римската империя? Нали според нея всяка власт има божествен произход. Това означава, че в момента ГЕРБ крадат от правене на пътища по Божия промисъл... Говорихме си за логика? Друго, което е било съществена част от ранното християнство, е, че се е приемало чуждото мнение и отношение. Спрямо християнството ли било, света ли, човека ли, произхода ли ни - няма значение. За каква ерес говорим? Кой изобщо въведе понятие "ерес". Злоупотребата с християнството е започнала от момента, в който търговията се е пренесла в църквата, оттам и патриархата. Господа Исуса Христа е проповядвал равенство: полово, расово, дори социално. Ето това е заплаха за Римската империя. Защото и любовта е равенство. Нима може да обичаш нещо, смятайки го за неравно на теб? И нима ако е така, това е истинска любов? Изобщо много въпроси има около божествения произход на сегашната библия, която отричам.
За доказателства относно съществуването Му, няма какво да ти кажа. Ако ти вярваш, че сме плод на случайността и се довериш на комуноидните пропагандатори, няма какво да направя. За мен е немислимо този един атом да се е пръкнал от нищото, на което залагат много хора. Всичко се създава по предназначение. Ако направя макет на Слънцето, планетите и звездите и го поставя в стаята ти, веднага ще ме попиташ кой е направил това. Аз тогава ще ти кажа, че никой не го е направил. Ще ми повярваш ли?