Леонардо да Винчи

ЛЕОНАРДО ДА ВИНЧИ

Предполагам се досещате, че нямаше начин да минем тази тема без да споменем един от най-великите художници, а и не само.
Нека да видим какви ги е дробил и бат Да Винчи...
Леонардо Да Винчи е роден на 15 април 1452г. във Винчи, Италия.Твори по време на Ренесанска, като е известен не само като невероятен художник, а и като архитект, изобретател, инженер и скулптор.За него се казва, че е първообраз на ренесансовия човек и всеобхватен гений. Леонардо е прочут заради картините си, най-известните от които са „Тайната вечеря“ и „Мона Лиза“. Той е известен и заради многобройните си изобретения, изпреварили времето си, но останали само на хартия. Допринася също така за развитието на анатомията, астрономията и инженерството.



За "Тайната вечеря" съществува схващане, че за нарисуването на Исус и Юда е използван един и същ модел. Младият мъж, който позира на Леонардо за образа на Исус, е едва 19-годишен пекар. Няколко години по-късно Леонардо открива някакъв престъпник за модел на Юда, без да съзнава, че това е същият човек. Няма доказателство, че Леонардо е използвал един и същ модел за двете фигури; предполага се, че е така, заради големия период, в който Леонардо е рисувал стенописа.
* В пиесата "Живата тайна вечеря" дванайсетте апостоли се отделят от групата един по един и се обръщат към публиката.
Има една теория, за първи път публикувана през 1997 в Прозрението на тамплиерите от Лин Пикнет и Клайв Принс, според която човекът, изобразен отляво на Исус (от негово дясно) всъщност е Мария Магдалина, а не апостол Йоан (както повечето историци смятат). Тази теория е централна тема в нашумелия роман Шифърът на Леонардо на американския писател Дан Браун.
През 1466 година, едва четиринадесетгодишен, Леонардо е даден да се учи при известния флорентински живописец Андреа дел Верокио (1436-1488), чието ателие е смятано за едно от най-добрите в града.При Верокио Леонардо оформя своите интереси, увлича се по архитектурата, анатомията, математиката. Той получава не само теоретична и художествена подготовка, но научава и разнообразни технически умения в областта на химията, металургията, металообработването, отливането на гипс, обработката на кожи, механиката и дърводелството.
Запазени са съдебни архиви, според които през 1476 година Леонардо и трима други младежи са обвинени в содомия, но са оправдани.Няма сведения за живота и работата му през следващите две години, но през 1478 година вече е напуснал дома на баща си и ателието на Верокио.

Първи период в Милано
Още в първите месеци на своето пребиваване в Милано Леонардо се заема непосредствено с всички отрасли на военната техника. Записките и рисунките му от това време са като че ли реализация на програмата, която е изложена в писмото до Лудовико Моро: преустройство на укрепленията на Миланския дворец, обсадни приспособления, подвижни стълби, тарани и т.н.През 1487-1490 година той участва в конкурса за построяване на купола на Миланската катедрала. Запазен е проектът на писмото, съпровождащо представения от Леонардо модел. Въпреки че не е одобрен за ръководител на строежа, работата по тази поръчка е от голямо значение за творческата биография на Леонардо. Тъкмо към това време се отнасят голям брой рисунки, които показват колко настойчиво е размишлявал Леонардо над проблемите на куполния скелет и над различните форми на архитектурните му решения. Рисунките показват, че той сякаш мислено е експериментирал, прехвърлял е наум различни възможни варианти.
От първия милански период в живота на Леонардо са датирани редица негови бележки по строителна механика — по теория на дъгите и сводовете.
Несъмнено Леонардо се е занимавал с анатомия, още докато учи при Верокио. Но едва в Милано през 1487-1495 година започва да гради първите големи планове за анатомически изследвания, и то в мащаби, които далеч надхвърлят нуждите му на живописец. По това време особено привлича вниманието му нервната система.През този период да Винчи създава и прочутата си „Тайна вечеря“ в столовата на манастира „Санта Мария деле Грацие“По време на работата си върху нея той експериментира с боите, което се отразява пагубно на картината. Други негови картини от периода са „Дамата с хермелина“ и „Мадона Лита“


Трагедията в творчеството на Леонардо — несъответствието между грандиозните му замисли и реалните възможности — е илюстрирана особено ярко в неговата дългогодишна работа над конната статуя на Франческо Сфорца, при чието проектиране трябвало да решава редица сложни технически задачи. Работата по нея той започва с идването си в Милано и продължава цели 16 години. Предвиждало се височината на статуята да бъде 7 метра, а за паметника трябвало да бъдат изразходени 70 тона бронз. По план това би била най-голямата конна статуя в ренесансова Италия, с изключение на един паметник от Донатело в Падуа и друг от Верокио във Венеция.Миланският период от живота на Леонардо да Винчи завършва с катастрофа. През лятото на 1499 година френските войски нахлуват в Миланската област и през есента Милано е превзет и Моро бяга от града. Гасконските стрелци на Шарл VIII използват глинения модел на конната статуя за упражнения в стрелба. След отстраняването на Лудовико Моро Леонардо, заедно със своя помощник Салай и своя приятел, математика Лука Пачоли, напуска Милано и отива във Венеция,където работи като военен инженер, разработвайки начини за защита на града от морско нападение.

Втори период във Флоренция
Леонардо се чувства чужд на тази среда. Той усилено се занимава с геометрия и математически експерименти и почти се откъсва от живописта. Скоро след като пристига от Милано във Флоренция, той разбира, че трудно ще намери реализация на големите си технически замисли. Вероятно с това се обяснява постъпването му на служба при Чезаре Борджия - херцог на Валентинуа и незаконен син на папа Александър VI.Непосредствено след завръщането си във Флоренция Леонардо да Винчи се установява в сервитския манастир Сантисима Анунциата. Монасите му предоставят жилище и ателие, в което, според Вазари, той рисува скицата „Богородица и Младенеца със света Ана и свети Йоан Кръстител“. Тя предизвиква такова възхищение, че „мъже и жени, млади и стари“ се стичат да я видят, „като че ли присъстват на голям празник“

Конструкторските замисли в областта на авиацията, които вълнуват Леонардо през целия му живот, не го напускат и след като се завръща във Флоренция. Към 1505 година се отнася т. нар. „кодекс на полета на птиците“, който съдържа указание, че Леонардо замислял да извърши първия полет от Монте Чечери около Фиедоле. Особено го интересува по онова време въпросът за реенето във въздуха без размахване на криле и за използването в този случай на силата на вятъра.

Втори период в Милано
Вторият милански период в живота на Леонардо да Винчи обхваща времето от лятото на 1506 година до есента на 1513 година.В Милано Леонардо живее като прочут живописец. Той се среща и работи заедно с много свои ученици и последователи, вече придобили известност, като Бернардино Луини, Джовани Болтрафио и Марко д'Оджоно. Около 1507 година завършва „Леда“, а през 1508-1512 година работи над „Света Ана“ и „Йоан Кръстител“.


the Virgin and child with St Anne
В Милано Леонардо продължава да се занимава с анатомия. Особено интензивни са тези занимания през годините 1510-1512. Предмет на неговото съсредоточено изучаване стават функциите на сърцето, дихателните и храносмилателните органи.

Рим
Престоят на да Винчи в Рим е свързан предимно с разочарования. Възрастният учен е принуден да преустанови анатомичните си занимания, тъй като те дават повод за клеветнически доноси. Директорът на болницата прекратява достъпа му до труповете и му забранява да прави дисекции. От това време е и конфликтът му с някой си Йохан — търговец на огледала, който се стремял да открадне от Леонардо тайните при шлифоването на огледалата.
Към 1514-1515 година е създаден шедьовърът на великия майстор „Мона Лиза“.
В началото на 1515 година Джулиано Медичи напуска Рим, а през следващата умира. Леонардо е на 63 години, сам и без поддръжка. От края на римския период е лаконичната му бележка: „Медичите ме създадоха и разрушиха“.

Последни години във Франция
През 1516 година по покана на френския крал Франсоа I Леонардо напуска Италия и се преселва във Франция. Пристига като прочут художник, като „божествения“ Леонардо. Той става законодател на модата в кралския двор. Отново подготвя пищни тържества. В качеството си на архитект прави проект за новия дворец на краля.Леонардо живее в имението Кло Люсe, разположен в южната покрайнина на малкото градче Амбоаз на бреговете на Лоара, недалеч от кралския замък. Там той прекарва последните три години от живота си в компанията на своя приятел и ученик граф Франческо МелциВъпреки че е с парализирана дясна ръка, продължава да работи до края на живота си.

Леонардо да Винчи умира на 2 май 1519 година в Кло Люсе. Според Вазари крал Франсоа I присъства в момента на смъртта му, но някои други сведения показват, че това е само легенда, популярна във Франция.

До ден днешен не съм открила съвършенството в "Мона Лиза". Може би, защото ме дразнят етикетите...дразня се на факта да слагат нещо като "НАЙ".. има толкова по-добри картини, сигурна съм за абсолютно всеки човек....
Добър, гениален, талантлив..да, да... но защо най, по дяволите?!

Наистина има много добри художници, съгласна съм с теб и мисля че мноо хора биха били на твоето мнемие, защото в последните години не спряха да спекулират около картините му, около значенията, та филми ли не направиха, книги ли не издадоха и намериха още един начин за вадене на пари чрез експлоатиране на изкуството.
Както и да е.За мен Леонардо наистина е бил гений, не само защото е бил невероятен художник, а и заради останалите неща с които се е занимавал, наиситна е бил учен човек.
За мен този човек винаги ще си остане един от най-големите, защото той беше първият художник който харесах и от който започнах да се възхищавам и да се уча така да се каже.Просто картините му винаги носят някаква аура около себе си, не знам как до го обясня, но начина по който е рисувал наистина е бил уникален.