Песимист или оптимист?

Към коя категория се причислявате? Песимист, оптимист или непукист по-скоро? :)
Но сякаш непукиста не може да бъда постоянно състояние, тъй като на всекиму в живота му се случват гадости и тогава...когато ти засетне пръта във дупето сякаш спираш да бъдеш този ''непукист'', който гордо си бил до скоро. Така че тая категория нещо нещо не ми вдъхва доверие...
Но да си кажа...според мен всичко е въпрос на една такава личностна индивидуална нагласа. Тоест...или си, или не си. Все си мисля, че това си е едно ''вградено'' непроменливо състояние. И съдя по своето собствено такова. Винаги съм била песимист, откакто се помня. Опитвала съм се да бъда позитивно настроена към нещата, но просто не ми се получава. Или може би м се получава за около 3 до 5 минути максимум. Просто не ми се отдава :) Черногледа съм, свикнала съм да бъда отрицателна и така си ме кара отвътре. Не мога да го променя....за добро или за зло.

Песимист определено.
Това за непукиста наистина е невъзможно да бъде трайно състояние, защото не винаги можеш да се примиряваш или да отхвърляш лайната с които те заливат всеки ден.
Никога не съм мислила, че крайностите са нещо хубаво, но аз наистина съм краен песимист, особено щом се отнася до мен самата, винаги съм сигурна, че ако има нещо гадно което може да се случи, то ще се случи именно на мен.Съдба, какво да се прави :D

Ами някак си, аз не мисля, че има песимист или оптимист. Струва ми се абсурдно винаги да гледаш лошо на нещата, а още по-абсурдно винаги да мислиш само положително.
Но ако трябва да се оприлича на едно от двете, то мисля, че съм доста повече песимист.
Особено що се отнася до хората. Винаги очаквам да направят най-гадното и отвратително нещо, независимо дали става въпрос за мен.

Тотален оптимист съм. Понякога голям непукист, чак до собствено разочарование.

blue_skies_f написа:

Тотален оптимист съм.

ехее, супер (:

Реалист,с лек привкус на песимизъм отвреме-навреме.

Зависи...никога не мога да бъда едното постоянно. "Нещата не се случват никога или винаги. Всичко се случва поянкога!"...Но никога не съм била непукист, за което се разкайвам много...Толкова по-леко щеше да е , ако бях! А, сетих се какво съм - МАЗОХИСТ!!!

В различните ситуации реагирам различно..Не знам дали мога да се определя към някоя точно определа група, може би реалист..Обаче лошото е, че нещата като тръгнат на зле ставам пълен песимист и си мисля само гадни работи, което може би е грешно.Винаги си повтарям, че за да ти се случват хубави неща, трябва да си ги мислиш, ама хич не мога да го спазвам тва :(

Обичам да се смятам за реалист.
И тъй като се старая да бъде реалист, трябва да призная, че всъщност рядко съм реалист. Скачам от неочаквано жив и буден оптимизъм към дебрите на песимизма, при което се превръщам в цинична кучка. :Д
Но работя върху баланса..

Може би реалист... или и аз като Char скачам от оптимизъм на песимизъм, но по-скоро го правя за да видя различните гледни точки... Когато мисля за нещо искам да знам какво би било най-хубавото нещо, което може да ми се случи (и често в последствие ми се превръща в мечта), но и да знам възможността за най-лошото...
Бих се орепделила по-скоро като оптимист... въпреки че дълбоко в себе си знам, че няма да мога да сбъдна мечтите си, някак си всеки ден си повтарям че ще успея и това ми вдъхва надежда и желание за живот...

kategoriqta e: ne podleji na obsyjane dokato ne byude dokazano....