Влияние.

Или до каква степен повлия Нирвана на музикалния ви вкус, на емоционалната ви нагласа, на мирогледа ви за всичко? Повлия ли на разбиранията ви на същността ви, промени ли характера ви?
Докосна ли ви агонията, гневът, сарказма, болката в песните им?
С две думи промени ли Нирвана нещо съществено във вас и вашият живот?

Да!

DoReMi написа:

Да!

Да, ама какво да? :)

Няма как ако се вслушаш да не ти повлияе, поне моментно.На мен лично адски много ми влиае на самия начин на мислене и чувствата в мен просто ми е малко трудно да опиша с думи как и на какво ми въздейства, но определено всеки пък ме докосва агонията, гневът, сарказма, болката в песните им...

Но защо споменавате само негативното влияние, което ви е сполетяло от тяхната музика?
Нима песни като Dumb, Love Buzz, Lounge Act, Drain You, All Apologies, ABOUT A GIRL, etc. не са променили виждането ви върху някои неща поне за момент..или не са открехнали нещо у вас, което никоя друга музика не би могла...както се случи с мен (:

@ right in two ето сега няма да говориме само за негативната гледна точка. Не пораждат ли все пак някакви други емоции у вас техните парчета, то е ясно, че самата цел на Кърт в повечето песни е да вкара главната си емоция - апатия към всичко, депресия... отрицателното му глобално чувство към света и хората като цяло. Най-вече към човешките отношения. Така че е малко трудно понякога да се говори за положителни емоции , които би трябвало да бъдат породени от такъв тип творчество... лично аз намирам 80% от музиката им леко депресираща. Което на мен лично разбира се не ми пречи, нали съм риби. Кво друго да правя освен да се депресирам?

Вдъхновяват ме и то не в негативна посока. Самото звучене на тази музика и самият гений на Кърт ме поразяват с някакво плашещо страхопочитание, което винаги ме тласка до някакви мисли и изводи, които нямат нищо общо с депресията, която играе главна роля в живота на повечето хора.
Величието на музиката им поражда щастие у мен.
+ това има много красиви емоции, които само Нирвана могат да споделят с теб.
Обичам всяка една песен, в която няма нотки на депресия и това показва, че самия Кърт е бил много противоречаща личност. Дори, когато е бил щастлив, не си го е признавал, ничий живот не е само трагедия.

Първо,разбира се,ме грабна музиката. Уникално звучене,отпуска те,релакс тотален.
По-натам вече текстовете. Едно е ,че са на пръв поглед простички,а има толкова много вложено в тях,друго ,че заедно с музиката ти позволяват да се дереш на воля.
И Кърт играе важна(прекалено важна) роля ,де :) Неговите разбирания за хората,за техните чувства и за живота като цяло се доближават до моите(нямам предвит депресия,ами едни такива странни,необясними с думи чувства към всичко .Явно затова и е решил да прави музика :) )
Общо взето-това е.