Зигмунд Фройд

Биография

Зигмунд Фройд е роден през 1856 г. във Фрайберг, Моравия (днес в Чехия) в еврейско семейство. Фройд е на четири години, когато семейството му се премества във Виена, където Фройд живее и работи до емиграцията си във Великобритания през 1938 г. През 1881 г. получава дипломата си по медицина от университета във Виена, а през 1885 г. печели стипендия, за да замине да учи в Париж при прочутия Жан Шарко в Салпетриера. Шарко, със своята диагноза на хистерията и използването на хипнозата, открива пред Фройд пътя към сериозното приемане на умствените заболявания. След завръщането си във Виена през 1886 г, Фройд става практикуващ лекар. През 1933 г, по времето на националсоциалистите в Германия, са изгорени някои от творбите му. Фройд желае да създаде международен психоаналитичен институт във Виенапо време на управлението на Хитлер и е критикуван от Шандор Радо и други, които посочвали тази идея като "политически непрактична" [1]. Когато през 1938 г. немските войски навлизат в Австрия и след като Гестапо разпитва дъщеря му, той емигрира в Лондон.

Заболял още през 1922 г. от рак на небцето, Зигмунд Фройд умира след тежко боледуване и многобройни операции от желана свръх-доза морфин в Лондон през 1939 г.
Теориите на Фройд [редактиране]

В основата на учението на Фройд стои възгледът, че човешкото поведение произтича от антагонизъм между различните части на личността. Той разделя човешката психика на три части (инстанции) - То, Аз и Свръх Аз. Графично моделът може да бъде представен като вертикал, в чиято най-долна част се намира То - биологичните импулси на организма, които не могат да бъдат контролирани от индивида, например либидото. В най-горната част на вертикалната се намира Свръх Аз-ът (аналог на съвестта), който се влияе от родители, приятели, общество, църква, партии и т.н. и също не подлежи на контрол от страна на индивида. По този начин Аз-ът заема място по средата на вертикалата, като поема натиск отдолу (То) и отгоре (Свръх Аз). Аз-ът е единствената инстанция на психиката, той е критичният разум. Според Фройд 90% от решенията на човек са несъзнателно мотивирани и едва 10% са "видими".
Фази на психосексуалното развитие [редактиране]

Фройд нарича "детска амнезия" неспособността на човек да си спомни ясно първите 2 години от живота си, през които е обучаван как да се държи според изискванията на обществото в което се е появил. Фази на развитието на детето според учението на Фройд:

* орална фаза(0 - 1,5 год.) - първите месеци от живота на индивида, в които светът се познава чрез усещания на устата.

* анална фаза (1,5 - 3 год.)- периода на обучение къде и как да отделя детето. Начало на социални властови игри: детето се научава как чрез определен физиологичен акт да повлияе върху възрастните, да ги накара да бъдат "добри" или "лоши". Също тогава се появява асоциацията между фекалии и "подарък", "богатство". Затова в европейските езици скъперниците се наричат "стиснати", а богатите се "въргалят в пари".

* фалическа фаза (3 - 6 год.)- периода на протичането на Едиповия комплекс. Детето е обзето от чувство на любов и привързаност към родителя от противоположния пол и от чувство на омраза и съперничество към родителя от същия пол.

* генитална фаза - при пубертета, при здравия индивид фокусът на желанията и удоволствията се центрира върху гениталите. При неуспешно преминаване към генитална фаза, сексуалността на индивида продължава да е центрирана на орални или анални преживявания.

Накратко, според Фройд динамиката на психическите конфликти се базира върху противопоставянето на дълбинните импулси на човешкия индивид и изискаванията на обществените норми, закони и ценности. Веднага след раждането си, за разлика от другите животински видове, човешкото дете бива подлагано на специфичен тренинг, през който се научава първо чрез външна принуда (родители/настойници), а после и чрез вътрешна принуда (Суперего), да контролира своите импулси за:

- дефекация

- уриниране

- пускане на газове

- оригване

- пипане на своето тяло

- движения на лицевите мускули

- сила и тембър на звуци издавани с уста

- позиции които тялото заема при почивка или работа

- спане

- хранене

- телесна близост с родителите/другите деца [1]

Тъй-като много малко бебета/деца биват тренирани в това поведение по не-травматичен начин, то повечето емоционални и психически проблеми на възрастните могат да бъдат проследени до травма от детството, в периода в който е била оформяна базата на психическата структура на пациента.


Сексуалност

През 1912 Фройд публикува "Относно универсалната тенденция за принизяване в сферата на любовта". В този труд Фройд дава обяснение защо толкова много мъже могат да бъдат потентни само ако доминират и унизяват жени по време на секс. През епохата на Фройд много "културни" джентълмени въобще не са способни да правят секс със съпругите си и ограничавайки контактите с тях до разговори и целувки, се разтоварват сексуално чрез услугите на проститутки. Обяснението, което дава психоанализата, е следното: първите жени, които малкото момче обича, са майката и/или сестрата. Тъй като телесната близост с тях става забранена, когато момчето пораства, то всеки път, когато порасналият мъж чувства истинска близост с жена, се активира старата анти-кръвосмешителна забрана, и той не може да бъде потентен. Затова той има нужда от сексуален обект, който да е безличен, не възприеман като истинска личност.

Друг принос в разбирането на сексуалното поведение на хората от Фройд, е фетишизмът ("Фетишизъм", 1927). Механизмът на фетишизма е следният: малкото момче първоначално смята, че всички са устроени като него, вкл. притежаване на пенис. Когато момчето открива, че момичетата и жените нямат пенис, това не се приема като естествено състояние на нещата, а като следствие на наказание, наложено върху жените. Т.е. жените нямат пениси, защото са наказани. И ако той - малкото момче - не внимава, също ще бъде наказан и ще му бъде махнат пенисът. Момчето и мъжът цял живот са длъжни да доказват на света отново и отново, че не са жени, т.е. че имат пенис. Заради тези широко разпространени психически явления, жените използват толкова много "символни пениси", с които да излъжат подсъзнанието на мъжете, че всъщност всички имат пениси и никой не е заплашен, и така им приспиват тревогата чрез: токчета, дълги боядисани нокти, показване на оголени крака и т.н. Всичко това се развива в сферата на 90-те процента несъзнавана активност. Атрибутът, който възбужда и привлича в една жена съответния мъж - например "предизвикателни" ботуши, или "добри крака" или "порнографски токчета"; или плакат/картина на сексуална жена, държаща фантастичен автомат, или меч, или моторен трион - това са символните пениси, "фетишите", от които мъжът/зрителят има нужда, за да изчезне неговият подсъзнателен страх от загуба на своя пенис, а да се появи "привличане".

Чела съм му някви фрази и цитати, но не ме радва нещо...

Aneurysm написа:

Чела съм му някви фрази и цитати, но не ме радва нещо...

има добри разсъждения върху сексуалността на човека :)