Тъжно, но факт.

Това лято със сигурност ще бъде запомнено от феновете на жицата и всичките и поджанрове у нас. Най-великите групи се разписаха подред пред очите на безброй почитатели. Изляха се стотици литри бира и шарените прожектори щастливо свиткаха в десетки хиляди радностно опулени лица пеейки добре познати текстове. Фестивала Sonisphere си беше цяло дългоочаквано чудо на територията на нашата страна и можем вече гордо да пъчим гърди , че и тук са забивали групи като Рамщайн, Металика (които обаче са идвали и преди това) , Алис ин чейнс, Мегадет, Слеър, Антракс, Меноуър и т.н.
Една приказка с щастлив край, след препълнения софийски център и дивите чалги пред самия Александър Невски , Sonisphere беше точно като плесница на нос.
Евала! Евала на организаторите, евала на спонсорите, евала на групите, евала на публиката.
Много хубаво, че такива неща взеха да се случват и тука.
И навред радостта и респекта , който пробуди в мен този фестивал ми поднесе и малка доза тъга. Тъга за това, че аз никога няма да видя любимата си група да забива лайф... и не просто в България, ами никъде.
И за съжаление определението ''Никога'', тука се ползва с голяма сила и с подчертано главно ''Н''.
Е...шанс. Една мечта е вечна, само когато си остане несбъдната. :)
Така че...peace

Да, аз също много пъти съм мислила над това. Печално е как такава група няма да се види и чуе повече никога. Но сме длъжни да се примирим..даже смятам, че за много фенове това е причината, толкова да обичат Нирвана.
Да мислим позитивно, нали затова са така велики <3

една приятелка ме беше питала ако имах машина на времето в бъдещето или в миналото бих отишла и за какво! отговорих и че бих се върнала с 15 назад в миналото само за да присъствам на коцерт на Кърт с Нирвана.. тва ми е нещо като мечта и да сигурна съм че няма да умре точно защото няма да се сбъдне..

Наистина това лято ще бъде запомнящо се, адски много исках да обиколя всичките концерти, но просто нямах възможност. Най-много ме беше яд за Алис ин чейнс. На Металика бях през 2008 и не останах много впечатлена.

Представете си наистина ако Нирвана, с пълния си първоначален състав, свиреха на сцената до Алис Ин Чейнс. За някои това щеше да е равно на "господ проведе личен разговор с мен, след което ми изсвири любимата си песен"..да ама не, наистина тъжно.

Perfection. написа:

Представете си наистина ако Нирвана, с пълния си първоначален състав, свиреха на сцената до Алис Ин Чейнс. За някои това щеше да е равно на "господ проведе личен разговор с мен, след което ми изсвири любимата си песен"..да ама не, наистина тъжно.

Абсолютно си права :Х

ех исках на alice и дори на stone sour да се ява.
нирвана с концерт!? хмм, ама аз там ще умра май. докато трае концерта, ще съм си на духовна енергия и няма да усетя изтощението, щото няма да има такова викане , такова скачане. после тялото ми ще откаже.

Една приятелка беше казала така, само че за една друга група " Те ако дойдат, още преди да са излезнали на сцената ще трябва да ме изнасят с линейка, сигурно ще припадна преди да съм ги видяла..каква ирония. " Та тук се получава абсолютно същото ;д

Мда наистина беше мега яко, че дойдоха Алис..Аз още не мога да повярвам, че такава група ни посети...Нищо, че публиката като цяло си беше позамряла и всички чакаха Дъ Годс ъф Метъл ,демек Меноуър, аз бях най-отпред и си се усещаше атмосферата..Пяхме с пълни гърла и никога няма да забравя как някакво момче пред мен дигна един лист, на който пишеше Would? с големи букви докато я свиреха..Толкова яко ми стана..И в интерес на истината през цялото време си мислех какво щеше да е ако свиреха на една сцена с Нирвана..
Иначе факта, че никога няма ги видя на живо го приемам винаги малко на ебавка..Като ми зададат тоя въпрос казвам :"Еми кво, то повечето групи, които слушам са се разпаднали или някой от членовете е умрел".. или "Е, поне няма да давам пари за много концерти :D " ..Но тва на ебавка нали... Според мен магията на вече разпадналите се групи се състои точно в това..Да не можеш да ги видиш повече..Нещо като богове..А някой някога виждал ли е Бог? (малко странен въпрос от моята уста, при положение че съм атеист :D , нищо то просто беше за сравнение )..
Всеки може да гледа някоя нова група на живо и тя да му стане любима..Трудното е да се запалиш от записи и да знаеш, че имаш само тях..

Абе да много се изкефих на Металика и ако някой помни на антракта между Магадет и Слейър на мониторите пуснаха Смеллс-а при което аз стоях като вцепенена и седях и гледах и ей тогава осъзнах че никога няма да имам шанса да си сложа тениската на Нирвана , медальончето , значките (неща които нося всеки ден , но ...) и да си хвана автобуса , приятелката и да подскачаме все едно имаме спешна нужда от тоалетна на стадиона докато чакаме Нирвана и Кърт да излезе с Френдера и да запее просто тва ми е цел в живота , сънуваала съм го , няколко пъти , пееше Он а Плейн и на съм си беше уникално , за на живо не искам и да си мисля колко брутално ще е

Да! Наистина впечатляващо въздействат тези събития на всички почитатели на тоя вид музика..и дори повечето хора да не харесват Нирвана според мен би им било интересно да видят колко са атрактивни и различни, шантави, но идеални.........леле ако беше жив Кърт и имах възможността да го видя ( а аз задължително щях да я имам) дори и на 54м а не на 4 от мен просто щях да се самоубия..да слушам песните ей така на живо...направо щях да издъхна...може би това си го представям защото знам че никога не би се случило, ноо може би наистина би станало така...не знам...........