| | Фенклуб | |
|
+3right in two DoReMi Synaesthesia 7 posters | Автор | Съобщение |
---|
Synaesthesia Администратор
Брой мнения : 1383 Точки : 2311 Репутация : 0 Дата на регистрация : 11.07.2010 Възраст : 34 Местожителство : grungeland
| Заглавие: Фенклуб Нед Юли 11, 2010 11:12 am | |
| Малка промяна в правилата. В точно тази тема всеки е свободен да отдели по един пост , за да ни запознае със себе си... :) | |
| | | Synaesthesia Администратор
Брой мнения : 1383 Точки : 2311 Репутация : 0 Дата на регистрация : 11.07.2010 Възраст : 34 Местожителство : grungeland
| Заглавие: Re: Фенклуб Чет Юли 15, 2010 7:41 am | |
| Нещо сте явно срамежливи... | |
| | | DoReMi Манияк
Брой мнения : 221 Точки : 246 Репутация : 3 Дата на регистрация : 12.07.2010
| Заглавие: Re: Фенклуб Чет Юли 15, 2010 7:54 am | |
| Първо трябва ти да се представиш | |
| | | right in two Манияк
Брой мнения : 801 Точки : 1008 Репутация : 7 Дата на регистрация : 12.07.2010 Възраст : 30 Местожителство : Пловдив, България
| Заглавие: Re: Фенклуб Пет Юли 16, 2010 4:04 am | |
| Аз съм Лора или Ло, живея в едно малко градче - Стамболийски и слушам Нирвана. Уча маркетинг в Търговската гимназия в Пловдив и се занимавам с куклен театър (през лятото не). Не обичам шумни и големи компании, освен ако не съм хипер лигава, задимените заведения, селяндурите, чалгата, позата, тъпи филмирани истории. Мразя да говоря празни приказки и затова ми казват, че съм мълчалива, но обичам да ми говорят..каквото и да е, много обичам да изслушвам определени хора. Като цяло ми е много трудно да говоря, никога не мога да изразя мислите си, нямам нужния капацитет от думи, всъщност едва ли човечеството го има..затова се получават тези налудничеви дълги обяснения и разяснения. Много съм импулсивна и обичам неочакванато. Много обичам да дълбая и да изучавам хората,взаимоотношенията и мислите, искам всичко да ми е ясно, причините, резултата, последствията. Доверчива и раздаваща се съм, много помня, когато някой ме разочарова, може да не покажа по никакъв начин но си трупам многобройни 'едно на ум'. Обичам музиката, обичам изобразителното изкуство и литературата. Като последното ми е сведено до мания, имало е дни, в които само това правя, не излизам или си харча всички пари за книги. Имаше период, в който едва се преборих с тези неща. Харесвам креативните и различните хора. Харесвам бирата, планината, дъждът, есента, поезията, кецовете, да философствам :D, звездите, луната, да пътувам на стоп, да пиша текстове на песни по билети, Мечо Пух, чая, тишината и усамотението, дрехи втора ръка, мъжките парфюми и жените. А да, и мразя хората като цяло (общност, раса). ако някой иска да се свърже с мен MySpaceShelfarilast.fmvbox7peace.love.empathy. | |
| | | right in two Манияк
Брой мнения : 801 Точки : 1008 Репутация : 7 Дата на регистрация : 12.07.2010 Възраст : 30 Местожителство : Пловдив, България
| Заглавие: Re: Фенклуб Съб Юли 17, 2010 8:16 am | |
| Няма ли да пишете в тази тема | |
| | | Sadden Послушен
Брой мнения : 63 Точки : 66 Репутация : 3 Дата на регистрация : 12.07.2010 Възраст : 34 Местожителство : Варна
| Заглавие: Re: Фенклуб Чет Авг 12, 2010 4:37 am | |
| Валери от Варна ( роден в Силистра), на 20 години. Обичам всякаква музика от любимците ми нирвана, през Роби Уилямс и Кристина Агилера, до Милко Калайджиев и Еминем. Обичам шумни компании и да свиря на китара. Не харесвам наркотици, наркомани и заблудени хора. | |
| | | Char Администратор
Брой мнения : 672 Точки : 737 Репутация : 3 Дата на регистрация : 17.10.2010 Възраст : 31
| Заглавие: Re: Фенклуб Сря Окт 20, 2010 7:29 am | |
| Брей, чак сега обръщам внимание на тая тема. *прокашляне* Аз съм Ади или Аля. Също така Шади, някога бях и Боц. А още по-отдавна- Сейтън или Саатана. Както и да е... Не пуша и имам странни мерки в знак на протест против пушачите наоколо ми. :Д Пия само на рождени дни и то май само бира. Обичам си косата, огромните тениски и хавлиената пижама. Обичам да пея (много!) макар че не съм добра, обичам и да пиша (доста), обичам и да снимам. Рисуването е последно в скалата, пък и драскам някакви нервотични глупости, подходящи за бавноразвиващо осем годишно дете, обаче пък във час какво друго да правя? О, Кола > Пепси. Тиквичките владеят света. Ъъ, ако трябва basic info, от Варна съм и на почти 18. След около 2 седмици ще има диво парти (with pillow fight) и мноого Нирвана и Флойд, защото аз съм рожденничката и всички ще ми се подчиняват. Фразата, която казвам най-често (от седмици насам е) ПРОСТО КАЗВАМ. Просто казвам.
Обичам странни хора. Обичам да се запознавам със странни хора и да наблюдавам странни хора- супер интересно е. От друга страна, не правя компромиси със скучните зеленчуци. : ( Life... Мразя хомофоби. Всъщност, мразя доста неща за които ме мързи да говоря, и... като за финал...искам да съм Питър Пан.
: )
| |
| | | born2Bwild Администратор
Брой мнения : 194 Точки : 219 Репутация : 0 Дата на регистрация : 10.12.2010 Възраст : 37 Местожителство : State of Love and Trust
| Заглавие: Re: Фенклуб Пет Дек 10, 2010 11:59 am | |
| Здравейте. Ами.. така да бъде, ще гледам да се представя малко по-накратко. Роден съм в Карлово. До преди няколко месеца живях около 5 години в София, след което се върнах временно отново в Карлово, за да си почина от лудницата в нашата столица. Таа.. всички сме наясно каква е музиката, която заема първо място с живота ми. Свиря на китара от около 7-8 години и не мога да си представя живота си без това. Обожавам рисуването, писането на стихове, театъра... В момента не се сещам много още какво да напиша, а и в повечето случаи съм лаконичен. За това, ако някой го интересува нещо повече за мен - да пише! ;о)
П.С. Keep on rockin' in the free world! | |
| | | Ирис Напредващ
Брой мнения : 23 Точки : 27 Репутация : 0 Дата на регистрация : 11.04.2011 Възраст : 31 Местожителство : Невърленд
| Заглавие: Re: Фенклуб Вто Апр 12, 2011 2:44 pm | |
| Аз съм..... Аз съм то, а то е просто полъх..... изводите са изцяло ваши :-):-)
М- Отдавна съм будна. Аз- Сигурна ли си? Ами ако това сега е сън ? М- Сигурен ли си? Ами ако не е? Аз- Издигам се над себе си: В "истинският" свят не съм можел да го правя, казваха хората, значи според техните вярвания сега сънувам! Щом сънувам теб, предполагам и ти сънуваш! М- Всъщност може да не съм сън... Може да съм Мисъл. Аз- Сигурно е хубаво да си Мисъл. Раждаш се и нямаш вериги на глезените си, можеш да стигнеш на толкова места, но... това ме навежда на друг въпрос... Ако ти си мисъл, значи аз съм в съзнанието си, но щом аз съм вътре, кой е в тялото ми? М- Щом си в съзнанието си, значи си в тялото си, но не забелязваш. Ако те ударя в този момент, то ти ще усетиш. Аз- Искаш да кажеш, че колкото и да ми е хубаво, и колкото и сигурно да се чувствам тук, в момента съм в най беззащитната си форма ? Може би затова никога не намираме време да се опознаем напълно. И все пак, ако ти си мисъл, а Аз съм в съзнанието си, няма как да ме удариш. С лекота мога да отрежа ръцете ти, та дори мога и да те убия! Но все пак ти си моята мисъл и не искам да те наранявам. Значи всъщност ние сме едно, но отделно нещо? За вас съм без защита. Можете да ме удряте и да ме наранявате, а ако ви размажа в някоя стена Аз малко по малко ще се самонаранявам, защото все пак сте част от мен. Какво ми остава в такъв случай? Толкова ли лесно мога да бъда победен? Или ако до сега, което разбрах, останали да ви опозная, ние може да се заобичаме и да не се нараняваме! Ще сме толкова силни заедно, а не като отделни атоми нежелаещи да се разминат. Ала останали с вас... как ще се защитя отвън? М- Чувал си за Самурая, нали? Само трябва да го откриеш, да си готов да му отвърнеш със същото, но не забравяй, той не е всеки... един е и ако го объркаш ще те погуби! Аз- Ще му отвърна, да! Дори знам къде е. Предполагам ще кажеш, че прибързвам, но съм толкова сигурен, че и съзнаването за това как ще ме затрие, не може да ме спре!! М- Хубаво е, нали? Всичко това! Всичкото! Аз съм Ти, Ти си Аз. Аз съм твоята Мисъл. Ти си част от мен. Това е твоят свят. Собственият. Мисли... Такива, каквито си ги пожелаеш... Превръщащи се в мечти. Това съм аз- такава, каквато ме направиш. Ние сме в един свят- твоят... Съвземаш ли се?! Не ме оставяй! Умирам... Къде са Мислите ти? -------------------------------------------------------- О- Не съм в тялото ти. И аз не сънувам, нито съм Мисъл. Аз- Ти си едно Отрицание, само търсиш в кой да се втъкнеш и да го отклониш от неговото. О- Така е! Благодаря! Аз- И все пак дори Отрицанието не може да е докрай Отрицание, ето ти се съгласи. О- Явно. Няма мечти, няма мисли, всичко е едно общо цяло. А истината е, че живота е мрак и тъга и няма нищо хубаво в него, освен смъртта, и това не е за друго, ами просто тогава си напълно сигурен, че ще останеш в мрак, и без никога повече да се боиш от нея. Аз- Но ти си просто едно отрицание. Аз не те приемам изцяло, имам си мнение за смъртта и живота. Във второто се разграждаме по различен начин, но в първото не сме били и двамата така че може да играем на руска рулетка с мненията си и да се надяваме да спечелим, но мен не ме е страх да загубя. О- Така е ние Отрицанията- няма смисъл от нас. Но винаги ни има. Каквото и да правиш, ние сме някъде там. Било то скрити дълбоко или излезнали на 1-ва линия. Ние винаги сме там и ние сме тези, които пораждат страха и омразата, и болката, и тъгата... Такаче приеми това, което ти казвам, живота е мрак и тъга. Аз- Ти си едно наранено витание, отричаш самото себе си. Смисъл се намира, помагате за възприемането на неща, както в този случай, Аз няма да приема твоето мнение, но в процеса на осъзнаване, в който сформирам своите възприятия, просто ако не се срещах с вас- отрицания, може би щях да приемам чуждите мнения за правилни и да загубя своето в себе си !! О- Така е. Благодарение на мен, отрицанието в различните ми форми ти си това, което си и имаш твое мнение. Но всеки сам избира каква полза и каква големина да даде на отрицанията си. И това различава един човек и бледа сянка пълна с подозрения и страхове. Аз- Благодаря. -------------------------------------------------------- Аз- Имаме гост каза че се казва Отрицание. С него стигнахме до мнението ми за мечтите. Те са... ами... те са спирачки, игли в тялото на пеперудата. Аз нямам мечти, имам Мисъл тя се превръща в цел, цел, но не мечта, целта се постига мечтата. Мечтата, тя си мечтае ли, мечтае и да, тя не спира да блуждае сред един подреден хаос от свои събратя. М- Ти се върна? А аз още светя! Аз още се рея в твоето съзнание! Толкова е прекрасно, някак топло... но някак бодеш с твоето мнение за мечтите... Те са храна, храна за душата ти... Хубавата мисъл, за предстоящето... това е мечта, която се опитваш да стигнеш. Мечтата е мой приятел! Аз съм в теб. Нима не съм позитивна мисъл? Аз- Не! Защо да храня душата си с мечти които да гоня? Мога да превърна теб не в мечта, която да ме измори докато я стигна. Не се знае дали няма да се спъна, защо да не те превърна в цел, борейки се и минавайки през всичко за нея? Всички ще станем по-силни, а когато успеем... ДА!- Тогава ще нахраним не само душата си, всички ще се задоволим по нашия си начин и ще сме по- силни, по- подготвени за следващата... цел... М- Нарани мислите си... и въпреки това аз съм в теб, твоя. Ще те оставя да ме водиш, така, както ти би искал... Но знай, че целта и мечтата са хванати за ръка. Къде отиваме, Аз? Аз- Не съм те наранил, просто си малко заблудена от мечтата и не виждаш, че истинският приятел, който винаги те е подкрепял и защитавал, макар и без да се хвали, е Отрицанието, което се надява все някога да получи своята прегръдка... неговата цел. ---------------------------------------------------------- Аз- Ралице!! Ставай, че закуската ти истина, а Чичо ти за 1968-ми път се опитва да разгадае посланието на едни поостарели цветя, увиснали на ръба на водопада. С- Колко поостарели? От края на 80-те? Аз- Някъде там. От тогава търся един отговор, може би ти можеш да ми го дадеш? С- Какъв е въпросът? Аз- Ще бъдеш ли моя Самурай? Ще ми помогнеш ли да намеря силите си в онази Африка? Ще ме научиш ли кои скорпиони са красиви и кои погубени в заблудата ми? С- Да.
| |
| | | Sponsored content
| Заглавие: Re: Фенклуб | |
| |
| | | | Фенклуб | |
|
| Права за този форум: | Не Можете да отговаряте на темите
| |
| |
| |